Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Но глава единадесета на третата книга на „Царства“ казва (ст. 4): „когато Соломон остаря“, позволил да склонят сърцето му към поклонение на разни богове, а от култа на Яхве се отдръпнал; по-нататък научаваме още (ст. 42), че той царувал четиридесет години. Да допуснем, че предаността на Соломон към Яхве продължила тридесет години и че последните десет години от царуването му са били години на грях. И тогава или Адер, тоя, бич божи, шурей на фараона, повече от тридесет години нищо не е бил чул за смъртта на Давид, а това е съвсем невъзможно, защото веднага след възкачването си на престола Соломон се оженил за дъщерята на египетския цар, следователно за близка роднина на Адер; или пък Адер не е губил време и се е разходил с меч из израилското царство съвсем кратко време след възкачването на Соломон на трона. Но тогава връх на нечутото и невидяното е това, че Соломон е бил наказан за греховете си тридесет години преди извършването им.
Но ето нещо още по-точно: „господ повдигна против Соломона и друг противник — Разона, Елиадов син, който бе избягал от господаря си Адраазара, сувски цар… Той бе противник на израиля през всички дни на Соломона. Освен злото, сторено от Адера, той винаги пакостеше на израиля и стана сирийски цар“ (III Царства, гл. 11, ст. 23, 25).
Тоя Разон, сирийски цар, който причинил толкова горчивини на Соломон в продължение на цялото му царуване в Иудея, показва ясно, като две и две — четири, че царят, толкова мъдър и първоначално толкова предан на бог Яхве, е бил наказан на младини за грехове, които му предстояло да извърши едва на стари години, и че „свещеният“ автор противоречи сам на себе си, когато казва по-горе (гл. 4, ст. 20–21), че Соломон бил царувал от Ефрат до Средиземно море.
Зетят на египетския цар и на шестстотин деветдесет и девет други царе на земята е имал доста разправии и със собствените си поданици.
„И Наватовият син Иеровоам… Соломонов слуга, дигна ръка против царя.
Ето по какъв повод той дигна ръка против царя: Соломон строеше Мило, поправяше повредите в града на баща си Давида.
Иеровоам беше силен човек. Соломон, като забеляза, че този момък го бива за работа, постави го нагледник над поданните работници от Иосифовия дом.
В онова време случи се на Иеровоама да излезе от Иерусалим; по пътя го срещна пророк Ахия силомец, облечен в нова дреха. Те бяха само двама в полето.
И Ахия взе новата дреха, която беше на него, разкъса я на дванайсет части и рече на Иеровоама: вземи си десет части, защото тъй говори господ, бог израилев: ето изтръгвам царството от ръката на Соломона и десет колена давам на тебе, а едно коляно ще остане нему заради моя раб Давида и заради град Иерусалим, който избрах от всички израилеви колена“ (III Царства, гл. 11, ст. 26–32).
Ние видяхме вече как един левит разрязал на дванадесет парчета наложницата си, когато тя умряла в Гива, изнасилена в една нощ от седемстотин негодници.
А сега и пророкът разкъсва дрехите си (добре, че само дрехите!) на дванадесет къса, за да убеди Иеровоам, че бог му разрешава да вдигне бунт и че от дванадесетте израилски колена ще му се паднат не по-малко от десет. Тоя пророк Ахия, забелязва Волтер, е можел да прави заговорите против Соломон с по-малко разноски, без да жертвува новата си дреха, още повече, че бог не е разглезвал много пророците си с нови мундири. Освен ако Ахия е разчитал, че след възкачването си на престола Иеровоам ще покрие разноските му?
Още една бележка, която трябва да направим: от тримата врагове, които бог изправил срещу Соломон, само Иеровоам се опълчил против него наистина заради отричане от вярата и преминаване в езичество и пак той заедно с това единствен претърпял крах. Останалите двама врагове много жестоко и много успешно преследвали Соломон и му причинили твърде много огорчения, тревоги и унижения. Бунтът на Иеровоам завършил е пълна несполука. Соломон искал да убие Иеровоам, но той избягал в Египет, дето живял до смъртта на Соломон (ст. 40).
В единадесета глава, стих четиридесет и трети, е отбелязана смъртта на повелителя на седемстотинте жени и тристате наложници. Не се говори нищо обаче дали се е върнал на „истинския“ път или си е умрял като безбожен езичник. Вследствие на това богословите много спорят по въпроса, дали „мъдрият“ Соломон е проклет или не е проклет. Мненията им се различават.