Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Наследник на Соломоновия престол бил син му Ровоам. Като че всичко е трябвало да върви по мед и масло, защото „свещеният“ автор току-що ни съобщи, че израилтяните никога не са били така щастливи, както през време на царуването на Соломон, когато златото било в изобилие и общественото благосъстояние било така голямо, че среброто като обикновените камъни нямало съществено значение. Но „божественият гълъб“, както наблюдавахме през цялото време, има прекомерно къса памет, а подиграването над доверчивостта на правоверните християни и евреи му доставя особена наслада. Библията сега вече спокойно разказва, че еврейският народ се събрал в Сихем и произнесъл следната реч към сина на Соломон: „Твоят баща ни наложи тежко иго, ти пък облекчи ни жестокото робство от баща ти и тежкото иго, що ни е той наложил, и тогава ще ти служим“ (III Царства, гл. 12, ст. 4).
Ровоам се посъветвал със старците — бивши съветници на баща му. Старците признали, че покойникът наистина установил непосилни данъци и изказали мнението, че би било добре данъците да се намалят, за да не роптае народът против династията. Но царят се посъветвал също и с младите хора, с които се възпитавал заедно: те изказали противоположно мнение (ст. 6–10). И когато народните депутати, начело на които стоял върналият се от Египет Иеровоам, дошли при Ровоам за отговор, той им казал: „кутлето ми е по-дебело от бедрата на баща ми… ако баща ми ви е налагал тежко иго, аз ще увелича вашето иго; баща ми ви наказваше с бичове, аз пък ще ви наказвам със скорпии“ (ст. 10–11). Разбира се, с тая реч Ровоам не си спечелил народната обич. Но Библията бърза да обясни, че бог се погрижил да „се изпълни думата му, която бе изрекъл господ чрез Ахия силомец на Наватовия син Иеровоама“ (ст. 15).
По такъв начин излиза, че сам бог е внушил на младите приятели на новия цар лошите им съвети и е заслепил Ровоам до такава степен, че той си позволил да изкаже на народните представители гореприведените глупости. Народът, разбира се, бил много недоволен и се върнал с ропот в шатрите си. А Ровоам праща главния данъкосъбирач Адонирам за данъците, но скоро бил огорчен от известието, че в страната почнали вълнения и че довереникът му станал жертва на терористичен акт. Това така изплашило негово величество, че, по думите на Библията, той „бързо се качи в колесница, за да избяга в Иерусалим“ (ст. 18).
„Когато всички израилтяни чуха, че Иеровоам се върнал (от Египет), пратиха, та го повикаха в събранието и го възцариха над всички израилтяни. С Давидовия дом не остана никой, освен коляното Иудино (и Вениаминово). Ровоам, като пристигна в Иерусалим, събра от целия Иудин дом и от коляното Вениаминово сто и осемдесет хиляди отбор войници, за да воюват с израилевия дом и да възвърнат царството на Соломоновия син Ровоама“ (III Царства, гл. 12, ст. 20–21). Пак тия смешни преувеличения! Нещастното малко царче на едната половина на малкия, полудив народ събрал войска от сто и осемдесет хиляди души! Та кой ще повярва на това?
„И биде слово божие към Самея, човек божи, и биде казано: кажи на Соломоновия син Ровоама, цар иудейски, и на целия Иудин и Вениаминов дом и на останалия народ: тъй говори господ: не ходете и не почвайте война с вашите братя, израилевите синове; върнете се всякой у дома си, понеже това беше от мене. И те послушаха господните думи и се върнаха назад по словото господне“ (III Царства, гл. 12, ст. 22–24).
И ето еврейското царство се разделя на две царства, които оттогава почват да се наричат така: Израил начело с Иеровоам и Иуда, дето царувал Ровоам. Трябва да се предполага, че Сихем, дето се събрал народът, за да изкаже пожеланията си на Соломоновия син, не е съществувал като град, тъй като Библията казва по-нататък: „Иеровоам съгради Сихем на Ефремова планина и се засели в него; оттам тръгна и застрои Пенуил“ (ст. 25).
Може би ще си помислите, че Иеровоам, бившият слуга, е бил благодарен на бога, който го наградил с царство. Нищо подобно! Той побързал да поръча две нови златни телета, поставил едното във Ветил, а другото в Дан и казал на израиля: на вас ще ви бъде много трудно и далеч да се мъкнете в Иерусалим за молитви и жертвоприношения. Така че вие можете да се покланяте на тия златни телци, защото те ви изведоха от Египет. Израилският народ бил във висша степен доволен, а Иеровоам построил и други капища за различни идоли; той назначил нови жреци, които нямали нищо общо с Левиевото коляно, и дори сам почнал да се занимава с жреческия занаят (ст. 26–33).