Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
— Но нали казахте, че сте п-приятели.
— Приятели сме, разбира се. Доколкото някакво туземно царче може да бъде приятел на белия сахиб — по пълната физиономия на Дон се плъзна вече не весела, а откровено злорада усмивка. — Не знаете ли, скъпи ми Фандорин-сан, че едно от най-големите удоволствия е чувството на тайно превъзходство над оня, който смята себе си по-високопоставен от теб. Направихте ми чудесен подарък. Сега всеки път, когато гледам надутата физиономия на достопочтения Булкокс, аз ще си спомням вашия виртуозен скок от прозореца, летящите подире ви дрехи и вътрешно ще се заливам от смях. Приемете моята огромна благодарност.
Той отново протегна ръка, но тоя пък погнусеният вицеконсул скри своята зад гърба.
— Да не се разсърдихте? Недейте. Аз пък искам да ви предложа таен японско-руски съюз, насочен срещу британския империализъм — Дон намигна. — И ще ви предоставя отлична база за подриване на английското влияние. Виждате ли павилиончето край водата? Отлично, усамотено място. Ще ви дам ключ за главната порта, можете да влизате по всяко време на деня и на нощта. А на прекрасната госпожа О-Юми ще връча ключ за градинската врата. Чувствайте се като у дома си. Наслаждавайте се на любовта. Само с едно условие: да не гасите лампата и да не пускате щората от тая страна. Вместо наем… Ах, как ви святкат очите! Леле! Ама аз се шегувам, шегувам се!
Той отново избухна в смях, но Ераст Петрович възприе фриволните му шегички относно възвишената и фатална сила, съединила неговата съдба с тая на О-Юми, като недопустимо кощунство.
— Ще ви помоля никога повече да не споменавате въпросната д-дама и моите отношения с нея с тоя тон — поде той с яростен съскащ шепот.
— Влюбен! — прекъсна го кикотещият се Цурумаки. — Хлътнал до уши! О, нещастна жертва на джоджуцу!
Не беше възможно да се гневиш на човек, който се весели толкова добродушно.
— Какво общо има джуджуцу? — учуди се Ераст Петрович, решил, че става дума за японската борба, която той изучаваше под ръководството на своя камердинер.
— Не е джуджуцу, а джоджуцу! „Изкуството на любовната страст!“ Куртизанките от висш ранг го владеят до съвършенство. — Бонвиванът зарея в пространството замечтан поглед. — Веднъж и аз бях попаднал в мрежите на майсторка на джоджуцу. Не беше задълго, едва за месец и половина. Нейната любов ми струваше трийсет хиляди йени — всичко, с което разполагах тогава. После се наложи да започвам бизнеса си отначало, но не съжалявам — това е един от най-хубавите спомени в живота ми!
— Бъркате, драги — усмихна се снизходително Фандорин. — Вашето джуцу няма нищо общо. Не съм купувал любов.
— Тя не винаги се плаща с пари — Дон почеса брадата си, учудено вдигна гъсти вежди. — Твърдите, че О-Юми не прилага джоджуцу? Това би било странно. Хайде да проверим. Разбира се, аз не съм посветен във всички тънкости на тая сложна наука, но някои неща си спомням, изпитвал съм ги лично. Първата фаза се нарича „сойокадзе“. Как да го преведа по-добре… „Полъх на вятър“ май ще е сполучливо. Задачата е да приковеш вниманието на набелязания обект. За целта майсторката създава на мъжа възможност да се прояви в най-добрата си светлина. Знайно е, че мъжът обича над всичко ония, които според него трябва да му се възхищават. Ако мъжът се гордее със своята прозорливост, куртизанката ще подреди нещата така, че той да блесне пред нея с целия си ум. Ако е храбър, ще му даде възможност да се прояви като истински герой. Може дори да наеме мними разбойници, от които обектът да защити прекрасната непозната. Или пък да види, че лодката на хубавицата се обръща и тя пада във водата. Най-хитрите куртизанки дори рискуват да се осакатят, като се разберат с рикшата или кочияша. Представете си изгубила управление каляска, в която лети към гибел жално викаща жена. Как да не й се притечеш на помощ? В първия етап на джоджуцу е много важно обектът на първо място да се почувства като закрилник, а на второ, да му се внуши не жалост, а желание. За целта тя непременно, сякаш случайно, ще оголи за него най-съблазнителната част от тялото си: я рамо, я краче, я гръд — тук вече всяка си знае нейното.
Отначало Фандорин слушаше разказа му с насмешка, но щом чу за изгубилата управление каляска, трепна. Тутакси си каза: не, не може да бъде, това е съвпадение. „Ами разкъсаната рокля, ами мраморното рамо с алената драскотина?“ — подшушна му сатанинско гласче.
Глупости, тръсна глава титулярният съветник. Това е наистина смешно.
— А какво представлява втората фаза? — попита иронично той.
Цурумаки с апетит захапа голяма червена ябълка. Продължи с пълна уста:
— Тя се нарича „Двама на острова“. Това е много деликатен момент. Спазвайки все още дистанция, трябва да се покаже, че между обекта и куртизанката съществува някаква особена връзка, че ги съединяват невидимите нишки на съдбата. Тук всичко върши работа: майсторката изпраща на обекта шпиони, събира сведения за него, пък и мнозина от тия дами доста добре владеят нинсо — това е нещо от рода на вашата физиогномоника, но доста, доста по-изкусно.