Диамантената колесница

— Моят човек е алчен, а без него няма как да стане.

— Чакайте, дадох ви петстотин франка, ако не се лъжа.

— А са необходими хиляда.

Вицеконсулът се намръщи. Всеволод Виталиевич бе казал, че князът живее от подаянията на Дон Цурумаки, но по всичко личеше, че не пренебрегва и страничните доходи. Ама и Булкокс си го бива — прекупвач на придворни сплетни и крадени писма. Впрочем това е неговата шпионска служба.

Не, едва ли англичанин ще настани туземната си любовница откъм фасадата на сградата, все пак той е официално лице. Значи прозорците й най-вероятно гледат към градината.

Препирнята в кабинета продължи.

— Онокоджи, вие май ме имате за дойна крава!

— А за допълнение без увеличение на цената можем да получим извадки от дневника на нейно величество — произнесе със сладникав глас князът. — Една от фрейлините й ми е братовчедка и ми дължи много.

— Глупости. Дамски драсканици — изсумтя Булкокс.

— Изобщо не са глупости. Нейно величество има обичая да си записва разговорите с негово величество…

Няма какво да слушам тия гнусотии, рече си Фандорин. Не съм шпионин, слава Богу. Остава само да ме види някой слуга и ще съм по-жалък и от тия двамата. „Russian vice-consul caught eavesdropping“86.

Той се плъзна покрай стената към водосточната тръба, подръпна я предпазливо да провери дали е здрава. Титулярният съветник имаше известен опит от катеренето по тръби, макар и от предишния си, недипломатически живот87.

Кракът му вече бе стъпил на цокъла, а разумът все още се опитваше да оказва съпротива. „Държиш се като луд, като презрян безотговорен тип — рече разумът. — Опомни се! Вземи се в ръце!“

„Вярно е — отговори на разума сломеният Ераст Петрович, — напълно съм се побъркал.“ Но разкаянието не го накара да се откаже от безумното начинание, дори не забави неговите движения.

Дипломатът сръчно се изкатери до втория етаж, подпря се на корниза и се опита са стигне до близкия прозорец. Пръстите му се вкопчиха в рамката на прозореца и той със ситни крачици се примъкна по-близо. Рединготът му сигурно е целият в прах, но това изобщо не тревожеше Фандорин.

Далеч по-лошо беше, че тъмният прозорец не желаеше да се отваря. Райберът бе пуснат, а малкото горно прозорче бе много високо.

Дали да не го счупи? Не, ще се събере цялата къща…

На пръста на титулярния съветник лукаво блесна диамант — прощален дар от виновницата за закъснението му за парахода от Калкута.

Ако беше в нормалното си уравновесено състояние на духа, Ераст Петрович безусловно би се засрамил от самата мисъл да си проправя път към една жена с помощта на подарък от друга жена! Но пламналият му мозък прошепна само: диамантът реже стъклото. А на съвестта си младият мъж обеща после да свали пръстена и да не го слага повече никога през живота си.

Фандорин нямаше представа как се реже с диамант. Той здраво хвана пръстена и решително прокара черта. Чу се противно скърцане, драскотина проряза стъклото. Титулярният съветник упорито стисна устни, посегна да натисне по-силно. Налегна — и изведнъж крилото на прозореца се разтвори.