Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
Дебелакът приказваше толкова апетитно, че на Ераст Петрович му се дощяха и яребица, и стриди — той чак сега усети колко е гладен. Но първо трябваше да си изясни някои неща. Вицеконсулът реши да поеме инициативата, щом стопанинът тъй и тъй не бързаше да разпитва.
— Слушайте, за какво ви е тоя порта към съседната градина? — попита той, докато трескаво обмисляше как да премине към най-важното.
— Приятели сме с Алджърнън (това прозвуча „Арудзенон“), ходим си на гости без церемонии, по съседски. През градината е по-удобно, отколкото да се заобикаля по улицата.
„А и на твоя храненик му е по-сгодно да си продава услугите“ — помисли си вицеконсулът, но разбира се, не спомена княз Онокоджи. Фандорин си спомни, че Булкокс и неговата спътничка за разлика от останалите гости се появиха на Ергенския бал пеша, при това дойдоха не откъм улицата, а някъде отстрани. Значи бяха използвали същата портичка…
— Но… но как я отворихте? — отново подмина най-важното Ераст Петрович. Дон се оживи.
— Оо, тук при мен всичко е е-лек-три-фи-ци-ра-но. Аз съм голям поклонник на това чудесно изобретение! Ето, вижте.
Той хвана вицеконсула под ръка и едва ли не със сила го помъкна към пулта, монтиран до телескопа. Ераст Петрович видя цял сноп жици, които отиваха към пода и там хлътваха в покрит канал. На самия пулт в няколко редици стърчаха лостчета. Цурумаки щракна едното и дворецът оживя, от всички прозорци заструи жълто-бяла светлина. Щракна го пак и домът угасна.
— А ето я и вашата порта. През телескопа гледайте, през телескопа.
Фандорин се наведе към далекогледната тръба и видя съвсем близо, буквално на една ръка разстояние, прътите на решетката, а зад тях трите кучешки силуета. Пак проблеснаха зелените искри на изпъкналите им очи. Ама че търпеливи твари!
— Едно-две! — възкликна Дон и портата се разтвори рязко, сякаш бе жива. Единият от песовете скочи напред.
— Три-четири!
Портата се затвори със същата скорост, отхвърляйки мастифа към градината. Пада му се на кучия син.
Ераст Петрович се престори, че настройва фокуса, и леко мръдна окуляра нагоре. В кръгчето на зрителното поле възникна стената на къщата, водосточната тръба, прозорецът — всичко на една ръка разстояние.
— Стига сте зяпали натам! — нетърпеливо го дръпна за ръката любителят на електричеството. — Чакайте да видите какво ще ви покажа — ще се слисате! Още никой не го е виждал, пазя го за някой голям прием… Към езерцето, гледайте към езерцето!
Щрак! Над черното преливащо водно петно изгря изумрудено сияние — кукленото островче се обля в светлини, а над него грейна, само че не в зелено, а в розово — миниатюрна каменна пагода.
— Европейска наука! — очите на милионера блестяха възбудено. — Проводниците минават по дъното, облечени в специален телеграфен кабел. А стъклата в лампионите са цветни, това е целият фокус. Какво ще кажете?
— Поразително! — искрено се възхити Фандорин. — Вие сте същински изобретател.
— О, не, не съм изобретател. Откритията са ваша, гайджинска стихия. Японците не са изобретатели, нашата стихия е Редът, докато първооткривателите винаги са деца на Хаоса. Затова пък ние умеем много добре да намираме приложение на чуждите открития и в това не можете да се мерите с нас. Само време ни трябва, господин Фандорин: ще овладеем всички ваши фокуси, а после дори ще ви покажем колко несполучливо сте ги ползвали.
Дон се засмя, а титулярният съветник си рече наум: точно твоята стихия не изглежда да е Редът.
— Кхъ… Интересувате се от астрономия? — Фандорин се прокашля и кимна към телескопа.
Цурумаки отлично разбра скрития смисъл на въпроса. Смехът му стана гръмогласен, дебелите бузи се издуха още повече и превърнаха светещите от веселие очи в две тесни цепки.
— Да, и от астрономия също. Но понякога и на земята има толкова любопитни неща! — той фамилиарно тупна госта си по рамото и се сгъна надве от смях, давейки се с тютюнев дим.
Ераст Петрович почервеня като домат: да, Дон бе видял всичко, абсолютно всичко! Но какво можеше да каже?
— Браво, Фандорин-сан, браво! — триеше сълзи веселякът. — Дайте да ви стисна ръката!
Вицеконсулът стисна ръката му повече от вяло и мрачно се поинтересува:
— Какво ви радва толкова?
— Това, че старият Алджърнън е… как се казваше на английски… къкорд!
Ераст Петрович не можа веднага да схване, че става въпрос за cuckold90, а когато разбра, рече подчертано сухо, за да върне разговора в руслото на приличието:
90
Рогоносец (англ.). — Б.а.