Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
След малко повече от час застой, гарванът започваше да нервничи. Освен че искаше дискретност, господарят ми искаше и бързина. Не след дълго щеше да ми се наложи да спра да протакам и да приключвам с тази работа. Но в идеалния случай исках да изчакам, докато къщата се опразни и жертвата ми остане сама.
Сякаш в отговор на тази нужда, входната врата изведнъж се отвори и една огромна, внушителна жена излезе оттам, стиснала платнена торбичка. Мина точно под мен и се насочи надолу по улицата. Не си направих труда да се опитвам да се скрия. За нея аз бях просто птица. Нямаше защитни възли, нямаше магически защити, никакви признаци, че някой тук може да вижда на повече от първо ниво. С други думи това едва ли можеше да подложи силите ми на изпитание. Цялата тази мисия беше жалка от началото до края.
После — движение на един от прозорците. Едно прашно, сиво, мрежесто перде бе избутано настрана и една кльощава ръка се протегна да дръпне резето и да отвори прозореца. Това беше знак за мен. Гарванът излетя и мина през градината, като чифт черни долни гащи, развени от вятъра. Кацна на перваза на въпросния прозорец и като потътри люспестите си крака, се придвижи бавно покрай мръсните мрежести пердета, докато намери една малка вертикална дупка. Гарванът промуши глава през нея и погледна вътре.
Основното предназначение на стаята беше очевидно за сбутаното до далечната стена легло: намачканият юрган показваше, че доскоро е било заето. Но сега леглото бе наполовина скрито от огромния брой малки дървени табли, всяка една разделена на отделения. Някои съдържаха полускъпоценни камъни: ахати, топази, опали, гранати, нефрити и кехлибари, всичките оформени, излъскани и подредени по размер. В други имаше тънки метални ленти или парченца гравирана слонова кост, или триъгълни парчета цветен плат. От край до край на едната страна на стаята беше направена малка работилница, която беше отрупана с още повече табли, както и с лавици за фини инструменти и буркани миризливо лепило. В единия ъгъл, внимателно подредени и надписани, имаше купчина книги с нова, кожена подвързия в дузина различни цветове. С молив беше маркирано къде върху кожата щяха да се добавят орнаменти, а в средата на бюрото, осветена от две настолни лампи, течеше една точно такава операция. Върху предната корица на един дебел том в кафява крокодилска кожа се добавяше звездна шарка от миниатюрни червени гранати. Докато гарванът наблюдаваше от перваза на прозореца, върху долната част на последния камък бе мацнато лепило и той беше поставен на мястото си с чифт пинсети.
Младежът, който бях дошъл да открия, беше сериозно потънал в работата си и поради това не забелязваше присъствието ми. Носеше доста изтъркан халат и избеляла пижама. Краката му, кръстосани под столчето, бяха обути в чифт раирани чорапи. Черната му коса падаше до раменете и, ако трябваше да се сравнява — общото омазняване засенчваше дори противната грива на Натаниел. Въздухът в стаята бе натежал от миризмата на кожа, лепило и тази на момчето.
Ами, това беше то. Нямаше време за губене и т.н., дошъл бе моментът да се свърши работата.
Гарванът въздъхна, хвана мрежестото перде с клюна си и с едно бързо движение на главата разкъса материята на две.
Пристъпи на вътрешния перваз и подскочи на най-близката купчина книги точно когато момчето вдигна поглед.
Изглеждаше много зле: кожата му буквално бе увиснала по скулите му, а очите му бяха изморени. Видя гарвана и прокара ръка пред косата си малко объркано. По лицето му бързо пробяга паника, която впоследствие премина в примирение. Остави пинсетите на бюрото си.
— Какъв вид демон си ти? — каза той.
Гарванът беше изненадан.
— Лещи ли носиш?
Момчето сви рамене изморено.
— Баба ми винаги казваше, че демоните идват като гарвани. А и нормалните птици не си проправят път през пердетата, нали?
Последното, разбира се, беше вярно.
— Ами, ако искаш да знаеш — рекох, — аз съм един много древен и силен джин. Разговарял съм със Соломон и Птолемей и съм гонил египетските пирати в компанията на крале. В момента обаче съм гарван. Но стига толкова за мен. — Възприех по-експедитивен, делови тон. — Ти ли си обикновеният Якоб Хирнек? — Кимна. — Добре. Тогава се подготви…
— Знам кой те е изпратил.
— Ъъъ… Така ли?
— Отдавна се досещах, че това ще стане.
Гарванът премигна изненадано.
— Брей! А аз разбрах едва тази сутрин.
— В това има смисъл. Решил е да довърши работата. — Момчето тикна ръце дълбоко в джобовете на халата си и въздъхна развълнувано.