Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
Подскочих на бюрото. Внезапно паникьосаното момче се измъкна от мястото си и се отдръпна.
— Не! Остави ме на мира!
— Съжалявам, не може да стане. — Вдигаше прекалено много шум; в стаята долу усещах движение. — Да не ме обвиняваш после — нямам избор.
Гарванът скочи на пода и започна да се променя, издувайки се до застрашителни размери. Момчето изпищя, завъртя се и се хвърли към вратата. Иззад нея в отговор се чу вик; звучеше майчински. Чух как нечии тежки крака забързаха нагоре по стълбите. Якоб Хирнек се хвана за дръжката, но така и не успя да я завърти докрай. Един гигантски златен клюн се спусна към яката на халата му; върху килима се завъртяха стоманени нокти, нарязвайки дъските отдолу. Беше залюлян нагоре и на обратно като безпомощно кутре, клатещо се в челюстите на майка си. Размахаха се могъщи криле, преобърнаха таблите и запратиха камъните към стените. Порив на вятър; момчето беше изстреляно към прозореца. Едно крило от алени пера се издигна да го обгърне; навсякъде се натрошиха стъкла, студеният въздух заблъска тялото му. Той извика, размаха диво крайници и потегли.
Всеки пристигнал при разбитата стена зад нас нямаше да види нищо повече от сянката на една огромна птица, стрелваща се над тревата, и щеше да чуе само далечни писъци, издигащи се към небето.
38
Този следобед Кити мина покрай кафене „Друидите“ три пъти. Първите два пъти не видя никого и нищо интересно, но на третия късметът й проработи. Зад една група крякащи европейски туристи тя разпозна спокойната фигура на господин Хопкинс. Седнал спокойно сам, той разбъркваше еспресото си с лъжичка. Изглеждаше погълнат от тази дейност, разсеяно добавяше бучка след бучка от захарта към тъмната черна смес. Но не докосна и капка.
Кити го наблюдава дълго време от сенките на статуята в центъра на площада. Както винаги лицето на господин Хопкинс изглеждаше любезно и безизразно: Кити откри, че е невъзможно да разбере какво си мисли.
Измяната на родителите й бе оставила Кити по-незащитена отвсякога, без приятели и сама, а втората гладна нощ в избата я бе убедила, че има нужда да говори с единствения съюзник, който имаше някаква надежда да открие. Тя твърдо вярваше, че Ник се беше скрил надълбоко; но господин Хопкинс, винаги на крачка пред останалите от съпротивата, все още можеше да бъде намерен.
И той определено беше тук, чакаше на указаното място; все пак Кити се въздържаше, изпълнена с несигурност.
Вероятно грешката, в резултат на която нападението се беше объркало толкова много, не беше точно у господин Хопкинс. Може би никой от старите документи, които той беше проучил, не споменаваше за слугата на Гладстон. И все пак Кити не можеше да не свърже внимателните му съвети с изхода на събитията в гробницата. Господин Хопкинс ги бе запознал с неизвестния благодетел; той беше помогнал за организирането на цялата схема. Най-малкото стратегията му беше печално недостатъчна; най-лошото — безразсъдно бе поставил всички тях в опасност.
Но след като другите вече ги нямаше и с магьосниците по петите си, на Кити не й оставаха много възможности. Най-накрая тя излезе иззад статуята и прекоси калдъръма към масата на господин Хопкинс.
Без да поздрави, тя дръпна един стол и седна. Господин Хопкинс вдигна глава; бледите му сиви очи я прецениха. Лъжичката му издаде леки стържещи звуци по ръба на чашата, докато бъркаше. Кити го изгледа безизразно. Един сервитьор се приближи бързо; Кити си поръча и го изчака да тръгне. Не каза нищо.
Господин Хопкинс извади лъжичката, изтръска я в ръба на чашата и внимателно я остави на масата.
— Чух новините — рече той рязко. — Търся те от два дни.
Кити се засмя тъжно.
— Не си единственият.
— Нека веднага да ти кажа… — Господин Хопкинс спря при появата на сервитьора, който с претенциозен жест постави пред Кити един млечен шейк и глазирана кифличка и се отдалечи. — Нека веднага да ти кажа колко… ужасно съжалявам. — Той спря; Кити го погледна. — Ако това ще е някакво успокоение, моят… информатор е невероятно разстроен.