Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
— Това е неочаквана чест, сър. — Натаниел застина неуверено. — Нещо за пиене?
— Не, не, Мандрейк. Седни, седни. Просто минах да си поприказваме. — Той се усмихна широко на Натаниел. — Надявам се, че не съм ти прекъснал работата.
— Разбира се, че не, сър. Тъкмо си мислех да си тръгвам.
— И много добре. „Сънят е толкова жизненоважен и все пак идва толкова трудно“, както казва султанът в сцената с банята — това е второ действие, сцена 3 от Моята любов е източна девойка, разбира се. Гледал ли си я?
— Опасявам се, че не, сър. Бях прекалено малък. Предишният ми господар, господин Ъндъруд, по правило не ходеше на театър.
— Ах, колко жалко. — Господин Мейкпийс поклати тъжно глава. — С такова неефективно образование, цяло чудо е, че ти се оказа толкова обещаващо момче.
— Разбира се, гледал съм Лебедите на Арабия, сър — бързо рече Натаниел. — Прекрасна работа. Много трогателна.
— Ммм. Няколко критици я нарекоха шедьовър, но вярвам, че ще я надмина със следващото си малко усилие. Вдъхнових се от американските проблеми и обърнах вниманието си към Запада. Един тъмен континент, за който знаем толкова малко, Мандрейк. Работното ми заглавие е Фусти и пушки, разказва се за една девойка от горите… — Докато говореше, господин Мейкпийс направи няколко сложни знака с ръце; между дланите му се появи облаче оранжеви искри, които се понесоха нагоре и настрани и заеха позиция на различни места в стаята. Веднага след като спряха на едно място, драматургът спря да говори насред изречението и намигна на Натаниел. — Видя ли какво направих, момче?
— Сензорна мрежа, сър. Прихваща наблюдение или подслушване.
— Точно така. И за момента всичко е наред. И така, не дойдох да говоря с теб за творчеството си, въпреки че е възхитително. Исках да разговарям с теб — понеже си обещаващо момче — за едно предложение.
— За мен ще е чест да го чуя, сър.
— Естествено се подразбира — рече господин Мейкпийс, — че съдържанието на този малък разговор трябва да остане единствено между нас. Може да ни навреди много, ако излезе извън тези стени. Имаш репутацията на много интелигентен, така както си много млад и жизнен, Мандрейк; сигурен съм, че разбираш.
— Разбира се, сър. — Натаниел се превърна в маска на учтиво внимание. Под това беше объркан и малко поласкан. Натаниел не можеше да си представи защо драматургът му говореше с такава тайнственост. Навсякъде се говореше за близкото приятелство на господин Мейкпийс с министър-председателя, но Натаниел никога не си бе мислил, че самият автор е кой знае какъв магьосник. Всъщност, на база на няколкото изгледани пиеси, считаше това за невероятно; лично Натаниел ги считаше за отвратителни халтури.
— Първо, заслужаваш поздравления — каза господин Мейкпийс. — Избягалият африт го няма и вярвам, че твоят джин е изиграл важна роля при премахването. Браво! Можеш да си сигурен, че министър-председателят е забелязал това. Всъщност, точно заради това дойдох при теб тази вечер. Някой с твоята успеваемост може би ще ми помогне в един сложен проблем.
Той спря, но Натаниел не каза нищо. Най-добре е да си предпазлив, когато се доверяваш на непознат. Целта на Мейкпийс все още не беше ясна.
— Ти беше в абатството тази сутрин — продължи господин Мейкпийс, — и чу дебата в съвета. Не ти е убягнало, че нашият приятел, началникът на полицията, господин Дювал, се сдоби с голямо влияние.
— Да, сър.
— Като командир на Сивите, той отдавна е в позиция на властимащ и не крие, че иска да разшири това влияние. Вече използва сегашния смут, за да се сдобие с власт за сметка на твоята господарка, госпожица Уитуел.
— Забелязах някакво съперничество — каза Натаниел. Не мислеше, че е разумно да казва повече.
— Много предпазливо казано, Мандрейк. А сега, като личен приятел на Рупърт Девъро, мога да ти кажа, че наблюдавам поведението на Дювал с голяма загриженост. Амбициозните мъже са опасни, Мандрейк. Те дестабилизират нещата. Дебелашки, нецивилизовани индивиди като Дювал — ще те шокира да разбереш, че той никога през живота си не е посещавал нито една от премиерите ми, — са най-лошите от всички, понеже не уважават колегите си. Дювал изгражда силата си от години, подмазвайки се на министър-председателя, а през това време подронва авторитета на други важни фигури. Амбицията му отдавна е очевидна. Скорошните събития, като например нещастната кончина на нашия приятел Талоу, много разстроиха старшите ни министри и вероятно това дава шанс на Дювал да се възползва допълнително. Всъщност — и аз не се страхувам да кажа това на теб, Мандрейк, понеже си толкова необикновено умен и лоялен — с властта, с която в момента разполага Дювал, аз се опасявам от бунт.