Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
— Виждам, че високото ми мнение за теб е било правилно, Мандрейк. Някаква идея къде може да е?
— Аз… аз почти я залових в къщата на родителите й тази вечер, сър. Изпуснах я за минути. Мисля, че жезълът не беше в нея тогава.
— Хмм — Мейкпийс се почеса по брадичката; не се опита да подлага Натаниел на кръстосан разпит за подробностите. — А сега сигурно е избягала. Трудно ще бъде проследена… освен ако не я изкараме от скривалището й. Арестува ли родителите й? Няколко широко разгласени мъчения може да я измъкнат от дупката й.
— Не, сър. Обмислих го, но те не са й близки. Не вярвам да се предаде заради тях.
— Дори и така да е, това е възможност. Но имам и друга възможна идея, Мандрейк. Имам човек, който е с единия си крак в тъмния подземен свят на Лондон. Познава се с повече просяци, крадци и джебчии, отколкото можеш да събереш в един театър. Ще говоря с него тази вечер; ще видя дали може да ни каже нещо за тази Кити Джоунс. С малко късмет утре ще можем да действаме. Междувременно ти предлагам да си отидеш вкъщи и да поспиш. И помни, че играем на високи залози, момчето ми, а Дювал е опасен противник. Нито дума на никого за нашето малко споразумение.
37
Обяд, а сенките бяха най-къси. Небето беше светлосиньо, на места с весели облачета. Слънцето грееше приятно по покривите в предградието. Като цяло беше натоварен час, време за почтени начинания и честна работа. Сякаш като доказателство по улицата минаха няколко трудолюбиви търговци, бутащи количките си от къща на къща. Сваляха шапки пред старите дами, потупваха малките деца по главите, усмихваха се учтиво докато представяха стоката си. Сключиха се сделки, размениха се стоки и пари; търговците отминаха, подсвирквайки си тихо.
Човек трудно би повярвал, че предстоеше да се случи нещо лошо.
Кацнала навътре в един бъзов храст, малко по-назад от пътя, една прегърбена черна фигура наблюдаваше сцената. Представляваше топка разрошена перушина с безредно разположени клюн и крака. Гарван със среден размер: птица, предвещаваща злини и неприятности. Птицата бе заковала очи в горния прозорец на една голяма, построена безразборно къща в далечния край на избуяла градина.
За пореден път се скитах целенасочено.
При призоваването, не трябва да се забравя, че нищо не е по ваша вина. Ако някой магьосник ти даде задача, ти я изпълняваш и то бързо — или понасяш изпепеляващия огън. При условие, че имаш такова разпореждане, скоро забравяш всички скрупули. Това означава, че през петте хиляди години, през които се шматкам напред-назад по земята, съм бил замесен в доволно много низки начинания88. Не че имам съвест, естествено, но дори и ние, закоравелите джинове, понякога се чувстваме малко омърсени от нещата, които ни викат да вършим.
Този случай, до известна степен, беше точно такъв.
Гарванът си клечеше, скучаейки на дървото си, и държеше останалите птици настрана, като просто и целесъобразно издаваше миризма. Точно тогава не исках никаква компания.
Разтърсих клюна си малко обезверено. Натаниел. Какво повече да кажа? Въпреки различията ни от време на време89, някога се надявах, че той може да се окаже малко по-различен от останалите магьосници. В миналото, например, бе демонстрирал доста инициативност и известна доза алтруизъм. Имаше нищожна възможност да следва своя собствен път в живота, а не просто да се плъзга надолу по стария път на властта/богатството/лошата слава, който избираха всичките му другари.
Но беше ли го направил? Не.
Признаците сега бяха по-лоши отвсякога. Може би все още разстроен от наблюдението на кончината на колегата си Талоу, господарят ми беше рязък до грубост, когато ме призова онази сутрин. Беше много блед и изключително неразговорлив. Не ми се полагаха дружелюбни разговори, нито тактични закачки. Повече не ме похвали за очистването на избягалия африт миналата нощ и въпреки че се превърнах в няколко примамливи женски форми, не можах да го предизвикам нито веднъж. Получих единствено бърза нова задача — от типа, които попадат точно в категорията „гадни и непростими“. За Натаниел това беше началото, първия път, когато падна толкова ниско и трябва да призная, че това ме изненада.
Но нареждането си е нареждане. И ето ме сега, час или два по-късно да се мотая в един храст в Балъм.
Част от инструкциите ми бяха да правя всичко колкото е възможно по-тихо и точно заради това не си пробих път направо през тавана90.
Това не беше къща на магьосник. Олющена боя, гниещи рамки на прозорците, в дупките между плочките на верандата растяха бурени. Обемиста собственост, вярно, но занемарена и малко мрачна. Имаше дори няколко ръждясали детски играчки, скрити в трийсетсантиметровата трева.
88
Имаше един тъжен провал в Акенатон, например. Нефертити така и не ми го прости, но какво можех да направя? Виновни са висшите жреци на Ра, не аз. После пък, онази неудобна случка с магическия пръстен на Соломон, който един от съперниците му ме накара да отмъкна и да хвърля в морето. Определено мога да ви кажа, че беше необходимо да се обяснявам доста за случая. Наред идват всички онези безбройни убийства, отвличания, кражби, клевети, интриги и измами… като се замисля, на практика истинските не-низки задачи са доста малко на брой и същинска рядкост.
89
Е, добре де, постоянно.
90
Отхвърлих процедурата и от естетични съображения. Мразя да оставям бъркотия след себе си. Знаех, че жертвата ми си е в къщи и може би на горния етаж; така че зачаках, приковал малките си като мъниста очи в горните прозорци.