Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
— Загрижеността ти прави чест. Искрено ти желая сполука. Преди да тръгнеш обаче — господин Хопкинс потърка носа си, сякаш се чудеше как да каже нещо трудно, — мисля, че вероятно трябва да чуеш нещо, което научих от един от моите източници. Засяга те доста пряко.
Кити застина докато ставаше.
— Мен ли?
— Опасявам се, че да. Чух това преди малко повече от час. Много е тайно; дори по-голямата част от правителството не знае за него. Един от магьосниците те издирва — името му е Джон Мандрейк, мисля — проучвал е миналото ти. Научил е, че преди няколко години някоя си Катлийн Джоунс се е изправяла в съда, обвинена в нападение.
— Е, и? — Кити запази лицето си спокойно, но сърцето й биеше учестено. — Това беше преди много време.
— Така е. Преглеждайки протоколите от процеса е разбрал, че си извършила непровокирано нападение над старши магьосник, за което си била глобена. Той счита това за едно от първите нападения на съпротивата.
— Нелепо! — Кити избухна яростно. — Това беше нещастен случай! Нямахме представа…
— Освен това — продължи господин Хопкинс, — той знае, че не си извършила това нападение сама.
Кити застина.
— Какво? Той не мисли…
— Господин Мандрейк смята — дали е прав, или не вероятно няма значение — че твоят приятел… Как му беше името? Якоб някой си…
— Хирнек. Якоб Хирнек.
— Точно така. Той смята, че майстор Хирнек също е свързан със съпротивата.
— Това е смешно…!
— Дори и да е така, по някое време тази сутрин той е изпратил демона си да отведе твоя приятел за разпит. О, Боже; предположих, че това може да те разстрои.
На Кити й трябваха няколко секунди да се съвземе. Когато заговори, се запъваше.
— Но аз дори не съм виждала Якоб от години. Той не знае нищо.
— Господин Мандрейк без съмнение ще открие това. Накрая.
Главата на Кити се завъртя. Опита се да събере мислите си.
— Къде са го отвели? В… Тауър ли?
— Надявам се, скъпа моя, че не мислиш да извършиш нещо прибързано — промърмори господин Хопкинс. — Господин Мандрейк се счита за един от най-силните млади магьосници. Талантливо момче; един от фаворитите на министър-председателя. Няма да е добре…
Кити се насили да не извика. Във всеки един момент Якоб можеше да е измъчван; можеше да го обграждат демони, по-лоши и от скелета, да го бодат с хищническите си нокти… А той беше напълно невинен; изобщо нямаше нищо общо с нея. Каква глупачка беше! Безразсъдните й действия през последните няколко години бяха застрашили някого, за когото навремето би дала живота си.
— Аз бих се опитал да забравя младия Хирнек — казваше господин Хопкинс. — Не можеш да направиш нищо…
— Моля — каза тя. — В Тауър ли е?
— Всъщност, не е. Това би бил нормалният ход на нещата. Но аз си мисля, че Мандрейк се опитва да свърши нещата тихомълком и сам; да спечели точка пред съперниците в правителството. Отвлякъл е приятеля ти тайно и го е отвел в сигурна квартира за разпит. Едва ли е много строго охранявана. Но ще има демони…
— Срещала съм Мандрейк. — Прекъсна го буйно Кити. Сега вече се навеждаше тревожно напред, бутна чашата си с млечния шейк, която се наклони встрани и разля течност по покривката. — Срещнах го, предизвиках го и си тръгнах, без да погледна назад. Ако това момче нарани Якоб — каза тя, — ако го нарани по какъвто и да е начин, повярвайте ми, господин Хопкинс, ще го убия със собствените си ръце. Него и всеки демон, който ми се изпречи на пътя.
Господин Хопкинс вдигна длани от масата и ги спусна. Беше жест, който можеше да означава всичко.
— За пореден път — каза Кити. — Знаете ли къде е тази сигурна квартира?
Бледите сиви очи я изгледаха за кратко, после примигнаха.
— Да — каза той невъзмутимо. — Аз наистина знам адреса. Мога да ти го дам.
39
Кити никога не беше влизала в тайния склад на господин Пенифедър, но знаеше как да отвори механизма на вратата. Тя стъпи върху металната ръчка, скрита сред отпадъците по пода на избата, и едновременно с това притисна тухлите над купчината дърва. Тухлите се отместиха навътре с бавно и тежко извъртане; внезапно замириса на химикали и в стената се отвори процеп.
Кити се промъкна през него и изчака вратата да се затвори след нея.
Пълен мрак. Кити стоеше замръзнала. После протегна ръце и колебливо опипа във всички посоки, търсейки някакъв ключ. Първоначално, за най-голям неин ужас, се натъкна на нещо студено и космато; докато отдръпваше ръката си, другата се сви около едно висящо въженце.