Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
Може би заради образованието си в областта на театъра господин Мейкпийс имаше необикновено живописен начин на изразяване: гласът му се извисяваше висок и треперлив, после се снижаваше и ставаше нисък и резониращ. Въпреки предпазливостта си, Натаниел беше изненадан; той се наведе по-близо.
— Да, момчето ми, чу правилно: от бунт се опасявам аз и като най-лоялен приятел на господин Девъро, искам да го предотвратя. Търся съюзници в това отношение. Джесика Уитуел, естествено, е силна, но ние не се погаждаме. Тя не е голям почитател на театъра. Но ти, Мандрейк, ти си повече мой тип. Следя кариерата ти от доста време, още от онази нещастна афера на Лавлейс; всъщност, мисля, че можем да се справим възхитително добре заедно.
— Много мило от ваша страна, сър — бавно каза Натаниел. Мозъкът му гореше: точно това беше чакал — пряка връзка с министър-председателя. Госпожица Уитуел не беше истински съюзник; вече бе дала ясно да се разбере, че планира да жертва кариерата му. Е, ако играеше внимателно, можеше да напредне светкавично. Може би в края на краищата изобщо не се нуждаеше от нейната закрила.
Но това беше опасна територия. Трябваше да е нащрек.
— Господин Дювал е забележителен опонент — каза той учтиво. — Опасно е да се действа против него.
Господин Мейкпийс се усмихна.
— Колко вярно. Но ти нищо ли не правиш по този въпрос? Мисля, че си посетил Обществения архив този следобед, а после си отишъл доста бързо на неизвестен адрес в Балъм.
Думите бяха небрежно изречени, но накараха Натаниел да се скове от шок.
— Простете — заекна той, — откъде разбрахте?
— До мен стигат вести за много неща, момчето ми. Като приятел на господин Девъро, аз отдавна си държа очите и ушите отворени. Не гледай така притеснено! Нямам представа какво си вършил, просто това прилича на лична инициатива. — Усмивката му стана по-широка. — Сега Дювал отговаря за антиреволюционната тактика, но не мисля, че си го информирал за действията си?
Натаниел определено не беше. Главата му се въртеше; имаше нужда да спечели време.
— Ъъъ, споменахте да си сътрудничим по някакъв начин, сър — каза той. — Какво сте намислили?
Куентин Мейкпийс се отпусна назад в стола си.
— Жезълът на Гладстон — рече той. — Това е то, просто и ясно. Проблемът с африта е разрешен, а и голяма част от съпротивата явно също е мъртва. Дотук добре. Но жезълът е силен талисман; той дава огромна сила на притежателя си. Мога да ти кажа, че докато си говорим, Дювал полага всички усилия да открие човека, който го е взел. Ако прави това — магьосникът фиксира Натаниел директно със светлите си сини очи, — може да реши да го използва лично, а не да го върне на правителството. Мисля, че ситуацията е много сериозна. Голяма част от Лондон може да е застрашена.
— Да, сър — каза Натаниел. — Чел съм за жезъла и смятам, че енергията му лесно може да бъде управлявана чрез няколко простички заклинания. Дювал спокойно може да го употреби.
— Така е. И аз мисля, че ние трябва да го изпреварим. Ако ти намериш жезъла и го върнеш на господин Девъро лично, позицията ти ще бъде невъобразимо по-добра, а господин Дювал ще е претърпял неуспех. Аз също ще съм доволен, тъй като министър-председателят ще продължи да подпомага финансово творчеството ми по света. Какво мислиш за това предложение?
На Натаниел му се бе замаяла главата.
— Това е… интересен план, сър.
— Добре, хубаво. Значи се договорихме. Трябва да действаме бързо. — Господин Мейкпийс се наведе напред и потупа Натаниел по рамото.
Натаниел премигна. В другарския си ентусиазъм Мейкпийс приемаше одобрението му за напълно гарантирано. Предложението наистина бе примамливо, естествено, но той се чувстваше малко несигурен, надхитрен; трябваше му секунда да помисли какво да прави. Но нямаше никакво време. Знанието на магьосника за действията му го бяха хванали ужасно неподготвен и той вече не контролираше нещата. Натаниел взе неохотно решение: ако Мейкпийс знаеше за посещението му в Балъм, нямаше смисъл да го крие така или иначе.
— Вече направих някои разследвания — рече той сковано, — и смятам, че жезълът може би е в ръцете на едно момиче, някоя си Кити Джоунс.
Магьосникът кимна одобрително.