Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– По дяволите.
– Журналистът не назовава източника си. Описва го като лице с „централна роля в разследването“.
– Мамка му! – възкликна Соня Мудиг.
– На едно място в статията източникът е назован с местоимението „тя“.
Соня Мудиг помълча около двайсет секунди, докато осъзнае какво означаваше това. Тя бе единствената жена сред разследващите.
– Бублански… Не съм казала и дума на журналист. Не съм обсъждала разследването с никой външен човек. Дори със съпруга си.
– Вярвам ти. Нито за секунда не съм си помислял, че информацията изтича от теб. Но прокурор Екстрьом, за жалост, е на друго мнение. На всичкото отгоре Ханс Фасте е дежурен през уикенда и влошава нещата с коментари.
Соня Мудиг бе напълно стъписана.
– Какво ще последва сега?
– Екстрьом иска да бъдеш отстранена от разследването до изясняване на ситуацията.
– Това е пълна лудост. Как бих могла да докажа, че…?
– Не е нужно да доказваш каквото и да било. Това е работа на разследващия полицай.
– Знам, но… По дяволите! Колко време ще отнеме разследването?
– То вече приключи.
– Какво?
– Попитах те и ти ми каза, че не си говорила с пресата. Следователно разследването е приключено и трябва единствено да напиша доклад. Ще се видим в девет сутринта в стаята на Екстрьом и ще продължим с въпросите.
– Благодаря, Бублански.
– Няма защо.
– Има само един проблем.
– Знам.
– След като аз не съм разкривала информация, то някой друг от групата го е сторил.
– Имаш ли предположения?
– Чисто спонтанно ми идва да кажа Фасте… Но не вярвам да е той.
– Склонен съм да се съглася с теб. Но той понякога може да е истински гадняр, а вчера наистина беше разстроен.
БУБЛАНСКИ ОБИЧАШЕ да се разхожда, когато имаше време и атмосферните условия го позволяваха. Това бе едно от малкото двигателни упражнения, които правеше. Живееше на улица Катарина Бангата в Сьодермалм, недалеч от редакцията на „Милениум“, а и от сградата на „Милтън Секюрити“, където Лисбет Саландер бе работила, и от улица Лундагатан, на която се намираше апартаментът ѝ. Освен това бе на хвърлей разстояние и от синагогата на улица Санкт Паулсгатан. В събота следобед той се разходи до всички тези места.
В началото го придружаваше съпругата му Агнес. Бяха женени от двайсет и три години и той ѝ бе напълно верен през цялото това време.
Отбиха се за малко в синагогата и поговориха с равина. Бублански беше полски евреин, а семейството на Агнес, или поне малката част от него, която не бе загинала в Аушвиц, произхождаше от Унгария.
След като излязоха от синагогата, се разделиха – Агнес искаше да отиде на пазар, а съпругът ѝ – да продължи да се разхожда. Изпитваше потребност да остане сам и да помисли върху трудното разследване. Бе обмислил стократно всички мерки, които предприе, след като получи разследването сутринта на Велики четвъртък, но не откри много грешки или пропуски от небрежност.
Една от грешките му бе, че не изпрати веднага човек да прегледа съдържанието на бюрото на Даг Свенсон в „Милениум“. Когато най-накрая реши да го стори, и то лично, Микаел Блумквист вече го беше разчистил.
Друга грешка – пропуснаха факта, че Лисбет Саландер си е купила кола. Йеркер Холмберг обаче не откри нищо интересно в нея. Като се изключи пропускът с колата, разследването беше изключително точно.
Спря се до един павилион на Синкенсдам и се загледа замислено в рекламните табла с уводните страници на вестниците. Паспортната снимка на Лисбет Саландер вече се бе смалила до размерите на една все още лесно различима фотография в горния им ъгъл, а фокусът бе пренесен върху по-пикантни новини.
ПОЛИЦИЯТА
РАЗСЛЕДВА
ЛЕСБИЙСКА САТАНИНСКА
БАНДА
Купи си вестника, отвори го на въпросната статия, към която имаше огромна снимка на пет момичета в късен пубертет, облечени с черни дрехи, кожени якета с капси, прокъсани дънки и впити тениски. Едно от момичетата държеше флаг с пентаграм, а друго бе вдигнало показалеца и кутрето си. Прочете текста под снимката. „Лисбет Саландер е общувала с дет метъл група, свиреща в малки клубове. През 1996 г. групата е последовател на Църквата на сатаната и прави хит с името Etiquette of Evil[60].
Името „Ивъл Фингърс“ не се споменаваше, а лицата им бяха заличени. Познатите на членовете на групата обаче можеха без проблем да разпознаят момичетата.
Статията бе посветена на Мириам Ву и илюстрирана с нейна снимка от едно шоу в „Бернс“[61], в което бе взела участие. Беше гола от кръста нагоре и носеше руска офицерска шапка. Фотографията бе заснета отдолу. И нейните очи бяха закрити с черна линия, точно както тези на момичетата от „Ивъл Фингърс“. В статията фигурираше като „трийсет и една годишната жена“.