Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
В дъното се разнесе шепот.
— Има обаче един проблем. Далинар сам го посочи. Защо да се прерязва ремък на седлото на Броненосец? Глупаво. Падането от коня няма да е опасно за човек, облечен в Броня.
Човекът, когото Садеас беше пратил със задача, се върна. Водеше едно момче с пясъчно руса коса, изпъстрена тук-там с черно.
Садеас измъкна нещо от кесията на пояса си и го вдигна. Едър сапфир. Не беше зареден. Всъщност, като се вгледа по-добре, Далинар забеляза, че е пукнат и затова не може да задържа Светлина.
— И този проблем ме накара да огледам Бронята на краля — съобщи Садеас. — След битката осем от десетте сапфира, които я зареждат, бяха счупени.
— Случва се — каза Адолин и застана до баща си с ръка върху меча. — Във всяко сражение човек губи по няколко от камъните.
— А осем? Един-два е нормално. Кажете, млади ми Колин, губили ли сте осем в една битка?
Адолин само го изгледа ядно.
Садеас си прибра камъка и кимна на светлокосото момче.
— Това е един от конярите на кралска служба. Фин ти е името, нали така?
— Ддда, Сиятелни господарю — заекна момчето. Нямаше повече от дванадесет години.
— Какво ми каза ти по-рано, Фин? Моля те, кажи го пак, та всички да го чуят.
Тъмноокото момче се сви, видимо уплашено.
— Добре, господарю, просто така си беше: всички приказваха, че седлото е било проверено в лагера на господаря Далинар. И вярвам, че е истина, и още как. Обаче аз приготвих коня на Негово величество, преди хората на господаря Далинар да го вземат. Приготвих го, кълна се. Сложих любимото на краля седло и всичко останало. Но…
Сърцето на Далинар препускаше. Той едва се удържаше да не призове Меча си.
— Но какво? — подкани Садеас конярчето.
— Но когато главните коняри на краля водеха коня към лагера на върховния принц Далинар, той носеше друго седло. Кълна се.
Неколцина от присъстващите видимо се объркаха от това признание.
— Аха! — рече Адолин и посочи с пръст. — Но това стана в дворцовия комплекс на краля!
— Наистина — отговори Садеас и попривдигна вежда. — Колко проницателно, млади ми Колин. Това откритие, взето заедно със счупените камъни, означава нещо. Подозирам, че онзи, който е опитал да убие Негово величество, е сложил в Бронята му повредените камъни, за да се пропукат при натоварване и да изпуснат своята Светлина. После е отслабил подпръга с едно внимателно срязване. Надеждата му е била, че Негово величество ще падне, докато се бие с чудовището и то ще може да го атакува. Камъните няма да действат, Бронята ще се пропука и Негово величество ще загине при „нещастен случай“ по време на лов.
Когато гостите отново почнаха да шушукат, Садеас предупредително вдигна пръст.
— Важно е обаче да си дадем сметка, че тези събития — подмяната на седлото и вкарването на камъните — са станали преди Негово величество да се срещне с Далинар. Чувствам, че е доста невероятно Далинар да е заподозрян. Всъщност, сега допускам, че виновникът е човек, когото Сиятелният господар Далинар е обидил; че някой е искал всички ние да помислим, че Далинар е замесен. Може дори замисълът да не е бил Негово величество да бъде убит, а просто да се хвърли подозрение върху Далинар.
Островът стихна, даже шепотът замря.
Далинар стоеше изумен. Прав бях… Прав бях!
Най-сетне Адолин наруши тишината.
— Какво?
— Всички доказателства сочат, че баща Ви е невинен, Адолин — страдалчески произнесе Садеас. — Изненадан ли сте?
— Не, обаче… — Адолин сбърчи чело.
Светлооките наоколо взеха да разговарят. Звучаха разочаровано. Започнаха да се разотиват. Офицерите на Далинар останаха зад него, като че ли очакваха внезапно нападение.
В името на кръвта на праотците ми…, рече си Далинар. Какво означава това?
Садеас махна на хората си да отведат конярчето, кимна на Елокар и се отправи към подносите с вечерята, където стъклениците с греяното вино се мъдреха редом с препечените хлябове. Далинар се присъедини към него, докато онзи си сипваше в малка чинийка. Улови го за ръката и усети меката тъкан на дрехата му.
Садеас го погледна, леко учуден.
— Благодаря ти — тихо каза Далинар. — Задето не прояви упорство с това.
Някъде зад тях флейтистката пак засвири.
— С кое? — Садеас остави чинийката и се освободи от пръстите на Далинар. — Надявах се да направя изявлението, след като открия по-конкретни доказателства, че не си замесен. За съжаление, бях притиснат, и най-доброто, което можах да направя, беше да заявя, че не е вероятно да си замесен. Боя се, че слуховете ще продължат.