Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Аз пък не обичам две неща в лекарските кабинети: да си разтварям краката и да си отварям устата! Страхувам се от зъболекарите и от гинеколозите като от черна чума!
Двете избухнаха във весел смях и си взеха по чаша шампанско. Забелязаха госпожа Ван ден Брок, която ги гледаше и въртеше очи наляво-надясно, кой знае дали не беше чула какво си говорят.
- Тази пък, едното й око гледа на север, другото на юг! - отбеляза едната.
- Чувате ли я как се разпява? - във вход А всички са превъртели! Как ви се вижда новата? Постоянно виси при портиерката... Не е нормално според мен.
Ирис очакваше Жозефин да я представи. Тъй като сестра й очевидно не смяташе за нужно да го стори, тя пристъпи към Льофлок-Пинел.
- Ирис Дюпен. Аз съм сестра на Жозефин - обяви тя, свенливо и очарователно елегантно.
Ерве Льофлок-Пинел се поклони, целуна й ръка с рицарски жест. Ирис мимоходом отбеляза черния костюм от алпака, ризата на сини и бели райета, копринената вратовръзка с плътен възел, дискретната кърпичка в джобчето, атлетичната фигура, изисканата елегантност, самочувствието на красивия мъж, привикнал на светски събирания. Долови аромата на тоалетната вода „Арамис“ на „Армани“, който я лъхна от черната му пригладена коса. Когато вдигна очи към нея, тя се понесе на вълните на щастието. Той се усмихна и тя прие усмивката му като покана за танц. Жозефин ги наблюдаваше смаяна. Той се навеждаше към нея, сякаш се опиваше от аромата на рядко цвете, тя беше възприела идеално премерена поза на резервираност. Двамата не отвориха уста, но между тях прехвръкнаха искри на взаимно привличане. Безмълвни, изненадани, усмихнати. Не отделяха очи от един от друг, въпреки че разговарящите ги блъскаха. Те се накланяха ту в една, ту в друга посока и отново се събираха и трепетно се докосваха.
Когато Жозефин се върна от пазара, Ирис я попита кой ще присъства на тържеството у Ифижени и наистина ли се налага и тя да ходи.
- Постъпи както желаеш.
-Не! Кажи ми...
- Това е просто събиране по съседски. Няма да присъстват нито Путин, нито Буш! - я беше срязала тя, за да престане с въпросите.
Ирис се вкисна.
- Не ти дреме, че страдам! Не ти дреме, че Филип ме изхвърли като стара дреха! Всъщност ти си егоистка, която си придава вид на закрилница!
Жозефин я изгледа смаяна.
- Аз съм егоистка, защото не се интересувам само и единствено от теб, така ли?
- Аз страдам. Едва не умирам от мъка, а ти през това време ходиш на пазар с някаква си...
- Ами ти? Ти попита ли ме как съм? Не. Как е Зое? Ортанс? Не. Каза ли поне дума за новия ми апартамент? За новия ми живот? Не. Единственото, което те занимава си ти, ти и пак ти! Косата ти, ръцете ти, краката ти, парцалите ти, бръчките ти, душевните ти терзания, настроенията ти.- тя се задъха. Не подбираше думите си. Изплю-ваше ги като вулкан, бълващ лавата, която е задръстила кратера му и го притиска да спи. - Последния път, когато обядвахме заедно, след като беше отлагала три пъти срещата по такива незначителни причини, че направо ми идеше да се разрева, ти през цялото говори единствено и само за себе си. Ти всичко свързваш с теб. Винаги. А аз съм всеки път насреща, за да те изслушам, да ти прислужвам. Съжалявам, Ирис, уморих се да ти сервирам. Бях те предупредила за събирането при Ифижени... Бях решила да излезем за вечеря двете, с радост си представях как ще бъдем двете, а ти замина за Лондон! Забрави за мен, забрави, че се надявах да се видим, че бях нетърпелива да ти покажа новия си апартамент! И сега се сърдиш и настояваш за справедливост, защото съпругът ти, за когото пет пари не даваше, се умори и си взе шапката... Искаш ли да бъда откровена с теб: напълно е прав и се надявам това да ти бъде обица на ухото! Бих те посъветвала отсега нататък да започнеш да се интересуваш малко и от другите хора. Защото, след като досега нищо не си дала, а само си вземала, накрая ще останеш сама и ще си изплачеш прекрасните очи.
Ирис я изслуша с потрес.
- Никога не си ми говорила по този начин!
- Уморих се... Сили не ми останаха да понасям влудяващото ти желание да бъдеш вечно център на внимание. Остави малко място и за другите, дай си сметка, че и те са живи същества, и ще се почувстваш по-щастлива!
Слязоха при Ифижени в пълно мълчание. Зое бърбореше за трима. Разказваше за смайващия напредък на Дю Геклен, който невъзмутимо понесъл първото си къпане и дори не плакал, когато двете излезли. Бяха подготвили празника, Ирис остана нацупена, с голям зор извършваше нещо дребно, враждебна и мълчалива. Сърдита на първите гости, сърдита и на дошлите по-късно.
До момента, в който се появи Ерве Льофлок-Пинел.