Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Сестра ви е очарователна - въздъхна господин Мерсон в ухото на Жозефин. - Може би малко студена, но с удоволствие бих се заел да я размразя!
- По-леко с желанията, господин Мерсон!
- Обичам трудностите, непревзимаемите крепости, които завладяваме и давим в сладострастие... Какво ще кажете за приятно изживяване в тройка, госпожо Кортес?
Жозефин страшно се смути и пламна цялата.
- Ох! Май докоснах чувствителната струна! Опитвали ли сте?
- Господин Мерсон!
- Би трябвало да опитате. Любов без чувство, без капчица зависимост и собственическо чувство е нещо прекрасно... Отдаваш се, без да се обвързваш. Душата и сърцето си отдъхват, а тялото се възбужда... Но вие сте прекалено сериозна!
- А вие недостатъчно! - прекъсна го Жозефин и се понесе към Зое, която не отлепяше отчаян поглед от вратата.
- Не се ли забавляваш, мило дете? Искаш да се прибереш ли? Да отидеш при Дю Геклен!
- Не, не.., - Зое й се усмихна с нежност и леко снизхождение.
- Чакаш някого?
- Не. Защо?
Наистина очаква някого, си каза Жозефин, забелязала непознато досега изражение на зрялост, изписано на лицето на дъщеря й. Сутринта на закуска си беше малкото ми бебенце, а тази вечер е станала почти жена. Възможно ли е да е влюбена? Първа любов. Мислех, че харесва Пол Мерсон, обаче тя не го поглежда. Малкото ми момиченце е влюбено! Сърцето й се сви. Чудеше се дали ще бъде като Ортанс, или като нея. Нежна и мека като желиран бонбон или твърда като бяла халва, с която можеш да си строшиш зъбите? Не знаеше какво да й пожелае.
Ифижени отваряше шкафовете, демонстрираше разните приспособления и подредби, разясняваше избора на цветове, показваше рамкираните постери и придружаваше всяко изречение със смръщ-ване на веждите, дебнейки най-дребната забележка или коментар. Лео и Клара сновяха напред-назад, натоварени с чинии, раздаваха хартиени салфетки на гостите. Чу се музика. Пол Мерсон търсеше нещо по радиото.
- Ще танцуваме ли? - попита госпожа Мерсон, протегна се, изпъчи бюст. - Празнуване на ново жилище без танци е все едно шампанско без мехурчета!
Точно в този момент се появиха Ерве Льофлок-Пинел, Гаетан и Домисий, последвани от семейство Ван ден Брок с двете им деца. Ерве Льофлок-Пинел висок, усмихнат. Ван ден Брок в обичайния им вид, той блед, размахал дългите си ръце като пипала на насекомо, тя добродушна, усмихната, въртеше объркано очи във всички посоки. Атмосферата внезапно се промени. Присъстващите едва ли не заеха за почест, единствено госпожа Мерсон продължи да се кърши.
Жозефин улови тревожния поглед на Зое към Гаетан. Значи е той.
Момчето се приближи до нея, прошепна й на ухото нещо, от което тя се изчерви и сведе очи. Сърцето й е меко като желиран бонбон, установи Жозефин, дълбоко развълнувана.
Засиленото присъствие на вход А леко охлади атмосферата. Ифижени го усети и се втурна да поднесе шампанско на новодошлите. Усмивката не слизаше от лицето й; Жозефин долови, че и тя беше объркана. Колкото и да се фукаше и да парадираше с „Интернационала“ в супермаркета, очевидно се чувстваше неловко.
Госпожа Льофлок-Пинел не беше дошла. Ерве Льофлок-Пинел поздрави Ифижени, семейство Ван ден Брок също. Скоро хората ги наобиколиха, сякаш бяха кралски величества. Жозефин остана силно изненадана. Властта на парите, престижът на луксозните апартаменти, отличната кройка на дрехите оказваха влияние и налагаха уважение въпреки злобните подмятания. Иронизираха само докато величествата стояха надалеч, щом дойдеха по-близо, започваха да се покланят.
Пот се лееше от господин Ван ден Брок и той непрекъснато подръпваше яката на ризата си. Ифижени отвори прозореца към двора. Той рязко го затвори.
- Страхува се от микробите, това вече е прекалено за лекар! -рече спретната дама от вход Б. - Когато те преглежда, си слага ръкавици! Усещането е странно: да те опипват гумени пръсти... Посещавали ли сте кабинета му? Всичко е излизано, свети... И сякаш те докосва с пйнсети!
- Аз бях един-единствен път и повече няма да стъпя. Стори ми се прекалено... как да кажа... настъпателен - намеси се друга и пъхна в устата си хапка с пушена сьомга. - Има страннен маниер: вторачи се в теб и мърда пръсти. Сякаш иска да те набоде на карфица и да те притури към колекцията си от пеперуди. Жалко, защото е удобно да имаш гинеколог в кооперацията!