Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Стига, Ифижени, да ни би случайно да ми изнасяте лекция по класова борба?
- Казвам ви каквото ми е на душата. Богатите не се смесват с другите, събират се помежду си. Бедните се омешват. Или биха искали да се омешат, но не ги допускат!
Жозефин за малко да й каже как поначало си е знаела, че не е много разумно да иска да събере хора, които през цялата година се разминават, без да си кажат нито дума. Но се отказа, не си заслужаваше. Нека си запазя ведрото настроение и ентусиазма. Обаче трудно успяваше да запази непокътнати ведрото си настроение и ентусиазма: предателството на Филип, лъжата на Лука, а сега за капак и класовата борба!
Ифижени изброяваше: сандвичи, хапки, вино и газирани напитки, хартиени салфетки, пластмасови чаши, маслини, фъстъци, нарязани колбаси и филе. Четеше списъка. Добави голяма кола за децата, бутилка уиски за мъжете. Жозефин взе кучешка храна. Опаковка крокети за голямо куче. На колко ли години е Дю Геклен?
На касата Ифижени гордо извади парите си. Жозефин я остави да плати. Касиерката попита дали имат карта за редовни клиенти и Ифижени се обърна към Жозефин.
- Сега е моментът да си извадите картата и да попълним точките! - тя не криеше радостта си да увеличи точките на Жозефин, поклащаше се, размахваше банкнотите. Жозефин подаде картата си. -Кожо точки е натрупала? - нетърпеливо се осведоми Ифижени.
Касиерката вдигна вежди, хвърли поглед на прозорчето на касовия апарат:
- Нула.
- Изключено! - възкликна Жозефин. - Изобщо не съм я ползвала!
- Може би, но сметката ви е на нула...
- А, хубава работа, госпожо Кортес! - Ифижени я погледна с увиснало чене.
- Нищо не разбирам... - смънка с неудобство Жозефин. - Изобщо не съм я ползвала!
Веднага си каза, че никога не беше вярвала на тази карта. На-душваше измамата, отстъпките, за да ти пробутат мухлясало сирене, пастет с изтекъл срок, запасите чорапогащници с бримки, от които да се отърват, пастата за зъби, дето е пълно менте.
- Сигурно имате грешка. Повикайте отговорника на касите - заяви Ифижени, изправяйки се очи в очи срещу изникналото затруднение.
- Недейте, Ифижени, само си губим времето...
- Не, госпожо Кортес. След като сте участвали, значи имате право. Може да се окаже просто грешка в машината...
Касиерката, изтощена от факта, че вече е двайсетгодишна, а все още е на касата, намери сили да натисне някакъв бутон. Появи се наперена дама с леко прошарена коса: отговорничката на касиерките. Изслуша ги, цъфнала в широка усмивка на спец в търговията. Помоли ги да изчакат и отиде да направи проверка.
Двете застанаха встрани: Ифижени мърмореше, Жозефин си мислеше, че й е безразлично дали я лъжат с точките. Беше се случил истински призрачен ден, в който всичко чезнеше: не само точките от клиентската карта, но и мъжете.
Отговорничката се върна с подрипваща крачка. Стъпваше така, сякаш размазваше фасове с върха на обувките. Напомняше на плашлива кобила.
- Всичко е точно, госпожо Кортес. Последните три месеца са правени доста покупки с вашата карта в различни клонове на „Ин-термарше“...
- Не... не е възможно!
- Напротив, напротив, госпожо Кортес! Проверих всичко и...
- Но аз ви казвам...
- Сигурна ли сте, че само вие ползвате картата по вашата сметка?
Антоан! И Антоан имаше карта!
- Съпругът ми... - едва изрече Жозефин. - Той...
- Вероятно я е ползвал и е забравил да ви уведоми. Защото направих проверка и установих, че наистина е пазарувано с тази карта, ще ви дам подробности и точните дати, ако желаете...
- Не. Няма нужда - отговори Жозефин. - Благодаря ви много.
Отговорничката отново разтегли устни в дежурна усмивка и
доволна, че е успяла да реши проблема, се оттегли с бодрата си походка.
- Ама мъжът ви е адски нахален, госпожо Кортес! Не живеете заедно, а той ви източва картата! Не се учудвам! Те са такива, всички без изключение, гледат само да ни използват. Надявам се да му дадете да се разбере, когато се видите!
Ифижени не можеше да се успокои и сипеше хули по мъжката част от населението. Тресна вратата на колата и продължи да мърмори дълго време след като Жозефин беше потеглила.
- Не ми е ясно как успявате да запазите спокойствие, госпожо Кортес!
- Има дни, в които е по-добре човек да не става от леглото!
- Забелязвали ли сте, че лошите новини винаги ни сварват неподготвени? Много е възможно още нещо да ви се стовари!
- Това ми го казвате, за да ме успокоите, така ли?
- Не е лошо да си погледнете хороскопа.