Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Не изпитвам особено желание! Пък и ми се струва, че ми се случи всичко, което имаше да се случва. Не виждам какво още може да изникне!
- Денят едва започва - изкиска се Ифижени и пак изпръхтя.
Тържеството беше в разгара си. До последната минута Жозефин и Ифижени бяха нареждали столове, мазали хапки с паста от аншоа, отваряли бутилки вино, шампанско, кока-кола. Шампанското беше подарък от вход Б.
Ифижени беше познала: вход Б беше представен масово, докато от вход А засега бяха дошли само господин и госпожа Мерсон със сина си Пол; Жозефин, Ирис и Зое.
- Той ще излапа всички хапки, мамо! - каза малката Клара, сочейки с пръстче Пол Мерсон, който се тъпчеше без капка свян.
- Ей, госпожо Мерсон, гладен ли го държите сина си? - провикна се Ифижени, пляскайки Пол през пръстите.
- Пол! Дръж се възпитано! - пропя провлачено госпожа Мерсон.
- Правят деца, а после не си дават труда да ги възпитават! - възмути се бурно Ифижени, пронизвайки с поглед Пол Мерсон.
Той направи гримаса по неин адрес, избърса ръце в дънките си и взе желирана пилешка кълка.
Госпожата с белия пудел изглеждаше силно заинтригувана от разказа на Зое, която й описваше първото истинско къпане на Дю Геклен и първата му купичка с кучешка храна.
- Нахвърли се върху крокетите, сякаш не беше ял от години, после дойде и легна в краката ми в знак на вярност и безпрекословно подчинение!
Тя поздрави Зое за изискания й речник, препоръча й своя ветеринар.
- Защо? Той не е болен. Просто беше много гладен.
- Трябва да го ваксинирате... Всяка година.
- А, така ли... - отговори Зое, без да изпуска от поглед вратата. - Всяка година?
- Ваксината против бяс е задължителна - потвърди госпожата, гушнала пудела си под мишница. - Артюр има всички ваксини, не е пропуснал нито една. Трябва също да го разресвате и подстригвате редовно, иначе ще завъди бълхи и ще се чеше постоянно.
- Чак пък толкова! - заяви Зое. - Дю Геклен идва от улицата, а не от салон за разкрасяване на кучета.
Една двойка, мъжът с развалени зъби, жената пристегнала тук-там преливаща плът в евтино костюмче, обясняваше колко са хвръкнали цените на недвижимите имоти в квартала на възрастна госпожа, която така се беше напудрила, че приличаше на гипсова маска, докато друга поздравяваше Ифижени, възхвалявайки небесата, че е била възнаградена с печалба от лотарията.
- Тези хазартни игри не са твърде морални, но във вашия случай смея да твърдя, че напълно сте заслужили! Толкова сили хвърляте да поддържате кооперацията!
- Кажете го на госпожица Дьо Басониер! - отвърна Ифижени. -Тя непрекъснато ми подхвърля забележки и се чуди какво да направи, за да ме уволнят! Само дето сега няма да напусна това жилище, стана истински дворец!
Господин Сандоз се изпъчи. Като чу думата „дворец“, сърцето му трепна от гордост. Той погледна разнежено Ифижени. Тя си беше измила косата с шампоан оцветител в бонбоненорозово с морскосини връхчета и си беше облякла рокля на червени карета. Каква оправна жена! Снощи, преди да подредят последните мебели, и беше пошушнал: „Ифижени, вие сте страхотна Валюора“, а тя беше разбрала погрешно „авантюра“ и беше издала обичайния си пръхтящ звук. Той я погали с очи, въздъхна и реши да се измъкне. Отсъствието му щеше да остане незабелязано. Никой никога не забелязваше дали той присъства, или отсъства.
. - Да не преувеличаваме! Госпожица Дьо Басониер не е толкова
страшна! Тя иска максимално добре да защити нашите интереси -намеси се господин с барета и лентичката на Почетния легион.
- Тя е дърта вещица! - заяви безцеремонно господин Мерсон. -Вие не бяхте вчера на събранието. Направи ми впечатление, че ви нямаше, да знаете...
- Бях я упълномощил да ме представлява - отговори мъжът и му обърна гръб.
- Чудесна идея, как не съм се сетил! - разсмя се господин Мерсон. - Но поне със сигурност тази вечер няма да я видим тук!
- А господин Пинарели, и него ли го няма? - осведоми се дамата с пудела.
- Майка му не е позволила да излиза! Тя му свива сармите, държи го много строго! За нея е още малко дете. Той се опитва да прави лудории зад гърба й, но тя го наказва! Самият той ми го е разказвал. Вие знаете ли, че няма право да излиза вечер? Убеден съм, че е девствен!
В един ъгъл, седнала на икейски стол, Ирис се оглеждаше и се самосъжаляваше, че е паднала толкова ниско. По това време трябваше да е в Лондон, в красивия апартамент на Филип, да размества разни дреболии, за да подчертае присъствието си, или да подрежда кашмирените му пуловери, а вместо това седеше в някакво си портиерско жилище да слуша жалки дрънканици, да отказва безвкусните хапки и евтиното шампанско, които й предлагаха. Нито един интересен мъж с изключение на този господин Мерсон, която я облизваше с очи. Всичко беше точно в стила на Жозефин, да се сприятелява с разни хорица. Господи! Какъв ли живот ме чака занапред? Струваше й се, че продължава да върви по безкрайния бял коридор в търсене на изхода.