Войната на близнаците
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Dragonlance Legends #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: "ИнфоДАР" ЕООД
- ISBN: 954-761-142-9
- Переводчик: Петър Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Войната на близнаците». Краткое содержание книги:
Цели сто години народът на Крин се е борил за своето оцеляване. Ала
за някои тези години са изминали като миг.
Запратени напред във времето от могъщата магия на Рейстлин, Карамон и Кризания са
принудени да застанат рамо до рамо с магьосника в опитите му да
покори Царицата на Мрака. За свое учудване Рейстлин открива, че
летописите трудно могат да бъдат подчинени на чиято и да е воля.
А още по-малко копнежите на сърцето му.
— Гномът — прошепна магьосникът към мъничкото човече, което също го зяпаше изумено, без да смее да помръдне.
— Да. — Тас изви глава, за да се усмихне на приятеля си. — Представяш ли си, построил е устройство за пътуване във времето, което работело — наистина работело, помисли си само! И — пуф! Ето ни и нас!
— Измъкнали сте се от Бездната? — Рейстлин обърна огледалния си поглед към кендера.
Тас се размърда от неудобство. Онези последни няколко секунди не го оставяха на мира дори нощем, а кендерите сънуват наистина рядко.
— Ъъъ, да — усмихна се, както се надяваше, обезоръжаващо на магьосника.
Очевидно усмивката му не постигна желания ефект. Рейстлин наблюдаваше гномчето с изражение, което накара Тасълхоф да почувства как по гърба му пролазват студени тръпки.
— Казваш, че устройството се е повредило? — подхвърли магьосникът.
— Да — той преглътна.
Усетил, че Рейстлин е отпуснал още повече пръсти, кендерът направи още един опит да се измъкне от хватката му. За негова изненада опитът се увенча с успех и той тупна на земята.
— Устройството беше повредено — промърмори магьосникът. Внезапно погледът му се впи в Тас: — Но кой тогава го е пипал? — гласът му бе малко по-висок от шепот.
Като отстъпваше назад, кендерът рече с полуоплетен език:
— Н-надявам се, че магьосниците няма да се сърдят много. Гнимш не го бърникаше в истинския смисъл на думата. Ще го кажеш на Пар-Салиан нали, Рейстлин? Не бих искал да си имам неприятности с него... е, не повече от онези, които вече имам. Не сме направили нищо нередно. Гнимш просто... ами събра го отново, точно както си беше, за да проработи.
— Поправил го е? — настоя Рейстлин с все същото зловещо изражение в очите.
— Д-да. — Тас изприпка до гномчето и го смушка в ребрата, за да му затвори устата. — По... правил. Добре де, това е думата. Поправил.
— Но, Тас — започна на висок глас Гнимш. — Не си ли спомняш какво се случи. Аз го...
— Млъкни — прошепна трескаво кендерът. — Остави говоренето на мен. Забъркали сме се в голяма каша! Магьосниците не обичат да им пипат устройствата, дори и за да подобриш нещо в тях! Сигурен съм, че ще се оправя с Пар-Салиан. Без съмнение, поне той ще бъде много доволен, че си пипнал това-онова в него. В края на краищата, сигурно е било страшно отегчително, че може да пренася през времето само един човек. Пар-Салиан ще разбере, стига аз да съм този, който му го обясни — ако разбираш какво искам да кажа. Докато Рейстлин е малко... ами нервен по тези въпроси. Не ми се вярва дори да се опита да ни разбере и повярвай — поглеждане към магьосника, преглъщане, — сега не е моментът да си правим разни експерименти.
Гнимш изгледа подозрително мъжа в черна роба и се притисна по-силно в Тасълхоф:
— Гледа ме така, сякаш ей сега ще ме обърне с опакото навън! —промърмори неспокойно.
— Той гледа така всички — отвърна шепнешком Тас. — Ще свикнеш.
Замълчаха. В претъпканата килия някакво джудже изстена в съня си. Кендерът бързо метна поглед към него и отново се концентрира върху Рейстлин. Магьосникът не отместваше очи от гномчето. Бледото му лице отразяваше неразбираемите чувства, които сякаш се преплитаха в него.
— Ммм, наистина, това е всичко, което мога да ти кажа до този момент, Рейстлин — каза високо Тас, като подхвърли още един нервен поглед към болните джуджета. — Можем ли вече да тръгваме. Ще ни вземеш ли със себе си, както правеше в Истар? Беше адски забавно и...
— Дай ми устройството — произнесе магьосникът и протегна ръка.
Поради някаква причина — дали заради странния блясък в очите му, или заради влагата в зандана, кендерът започна да трепери неудържимо. Гнимш задържа устройството и му отправи въпросителен поглед.
— Хм, хм, би ли възразил, ако... остане в нас за известно време? — Започна Тас. — Няма да го изгубя...
— Дай ми устройството — гласът на Рейстлин бе съвсем тих и отчетлив.
Кендерът отново преглътна. Чувстваше странен вкус в устата си.
— Н-най-добре му го дай, Гнимш.
Гномчето мигна объркано. Явно все още се опитваше да разбере какво става. Продължаваше да се взира въпросително в Тас.
— Всичко... Всичко ще бъде наред — опита да се усмихне кендерът, макар изведнъж лицето му да се бе вцепенило. — Рейст-Рейстлин ми е приятел, нали разбираш. При него ще бъде в безопасност.
Малкото човече сви рамене, отдели се на няколко крачки от спътника си и подаде устройството на магьосника. То изглеждаше съвсем безинтересно под потрепващата светлина на факлите. Рейстлин внимателно го взе. Изучи го отблизо и съвсем грижливо го пусна в един от тайните джобове на робата си.