Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Нещо не се чувствам много опитен — намеси се моят чичо, надигайки се от стола. — А и психологическият ми портрет едва ли може да се смята за задоволителен. Може би е по-добре да тръгвам?
— Седни — меко помоли Чин и Закериал неочаквано послушно се върна на стола.
— Смятахме да използваме помощта ти, за да се справим с възникналия проблем, но тогава неочаквано чичо ти се върна от оня свят. Затова беше взето решение да му предоставим възможност сам да поправи грешката си.
— Толкова мило от ваша страна — криво се усмихна Закериал. — Трогнат съм…
— Но тогава защо съм тук? — прекъснах аз ехидния си роднина.
— Искахме да ти обясним каква е причината за действията ни и да те въведем в събитията. Сега вашият свят няма нужда от друг Пазител освен Мирон, но рано или късно може да му потрябва помощта ти. Надявам се, че дотогава ще си готов.
Тоест никой няма да ме принуждава да ставам Пазител или нещо подобно? Това беше успокоително. Стигат ми и моите задължения, за да отговарям и за цял свят… бр-р… дори звучи страшно. А като си спомня колко пъти Орион, Ревел и Мирон са се изказвали отрицателно за умствените ми способности… Наистина трябва да натрупам опит и знания.
— Добре, нека момчето расте, а с работата ще се заемат големите — изкоментира чичо ми. — Освен това Влад не може физически да напусне Коридора на съдбата, така че лесно ще се справим с него.
— Наистина ли? — учудих се аз. — Но защо?
— По някакъв начин Влад е успял да преодолее основната защита на Коридора на съдбата, но пътуването из световете все още не му е достъпно по простата причина, че не е астрален маг. Това ограничение е заложено в самата същност на Коридора и на практика дори аз, неговият създател, не мога да го преодолея. Но вампирът си остава опасен, неговата специализация е въздействие върху хората и тяхното управление.
Спомних си как вампирът се опитваше да направи нещо с мен — да ми въздейства по неведом за мен начин, но май нищо не се получи.
— Докато Константин не се справи с Влад, не бива да влизаш в Коридора на съдбата — предупреди ме Чин. — Направи си почивка, поживей в своя свят.
— Нямам особено желание да влизам в Коридора — честно признах аз. — Последният път вампирът сам ме завлече там.
— Даже елементарна защита не може да постави — намръщи се чичо ми. — Поне чете ли дневника ми?
Пак ме третират като идиот, ама какво става!?
— Намерих го — недоволно отвърнах аз. — А после някой ми го открадна.
— А, да — опомни се Мирон и се потупа по джобовете на якето си. — Така, ето го. Вземи, изучавай го.
Той ми подаде откраднатия преди време дневник на седящият до мен роднина.
— Ако имаш въпроси, можеш да се обръщаш към мен или Константин. Вече те научих как да изпращаш зов в астрала, така че ако се видиш натясно — викай.
— Благодаря.
Припряно прибрах дневника в джоба си, сякаш някой от седящите до мен можеше да ми го вземе. По-добре да съм бдителен, макар и напразно.
— Е… — Чин Кхо стана от масата и ми протегна ръка. — Радвам се, че се запознахме. Мисля, че пак ще се срещнем. Аз трябва да тръгвам, а и вие тримата имате много работа.
„Наистина, трябва да отида във форта възможно най-бързо, а аз стоя тук и си почивам край масата — помислих си аз, скочих на крака и стиснах подадената ми ръка. — Макар че храната също е важна, а и общуването с Пазителите си заслужаваше. Но сега трябва да побързам!“
— Да те изпратя ли във форта? — попита Мирон, когато Чин Кхо излезе от залата.
— Да, бих желал — предпазливо потвърдих аз.
— А аз бих пийнал вино — каза под нос чичо ми. — Ей, келнер! Бутилка, не, две бутилки от най-доброто вино!
— Първо се сбогувай с племенника си — недоволно каза Мирон.
— Е, да, успех, Зак — потупа ме чичо по рамото. — Непременно ще се отбия до Империята при първа възможност. Интересно е да се види какво се е променило след смъртта ми.
— Ще се учудиш — увери го Пазителят. — Няма да повярваш — той се среща с роднина на Велхеор.
— Какво?! — поразено попита Константин. — Зак, май забрави да ми кажеш за това. Надявам се, че характерът й не е като на този психар?
Ох, така си и мислех — двамата се познаваха.
— Там се получи забавна история, сега ще донесат виното и ще ти разкажа всичко… — започна Мирон, после ме погледна и махна с ръка. — А ти тръгвай към форта. Защо стоиш тук?