Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Халил заключи вратата към коридора, после отвори стоманената врата и изхвърли на стълбите телохранителя, който изглеждаше съвсем близо до смъртта. Заключи вратата и бързо се качи по стълбите. На горната площадка имаше друга врата. Халил пъхна ключа с лявата си ръка, държеше месарския нож в дясната, отвори бързо и се втурна в малката стаичка.
Виктор скочи и посегна към пистолета под сакото си, но Халил мигом се озова до него и заби дългия нож в долната част на корема му, като в същото време го притисна плътно до себе си с другата си ръка, за да му попречи да измъкне оръжието. Бързо извади ножа, замахна и заби острието в гърба му под ъгъл надолу, така че да пробие диафрагмата и да не му позволи да издаде и звук.
Виктор се опита да се освободи и Халил се изненада от силата му. Стисна го здраво, замахна отново и заби ножа в корема му, след което направи дълъг кос разрез, който прекъсна коремната артерия. Извади ножа и задържа Виктор в мечешка прегръдка. Усещаше ударите на сърцето му. Дишането на руснака стана по-затруднено и плитко. Главата на Виктор се килна назад и погледите им за момент се срещнаха, после очите на Виктор се разшириха и тялото му рязко се изви, след което се загърчи в предсмъртни конвулсии и накрая се отпусна.
Халил остави мъртвия Виктор в стола му и извади пистолета му от кобура под мишницата — той също се оказа „Колт“ 45-и калибър. Затъкна го в колана си до пистолета на другия мъртъв телохранител. Погледна си часовника. Бяха изминали само десет минути, откакто бе влязъл. Набра мобилния на Владимир.
Борис Корсаков седеше в креслото си, отпиваше коняк, пушеше и четеше местния седмичник, пълен с новини за имигрантската общност — раждания, смърт, бракове, малко клюки и много реклами, сред които и цяла страница, посветена на „Светлана“. Борис я изучи подробно. Помисли си дали да не нареди в рекламите да се набляга не толкова на представленията, колкото на кухнята. По-малко цици, повече борш. Усмихна се.
Сервитьорът Владимир се суетеше около масата и подреждаше охладен черен хайвер и шампанско за двама. Борис очакваше посещение на една дама в 18:30 и вече беше 18:15, а тъпият прислужник, който беше постъпил само преди няколко седмици, изглеждаше нервен и сякаш не знаеше какво да прави.
Борис погледна през рамо и го попита:
— Още ли не си готов?
— Тъкмо приключвам, господине.
Владимир знаеше, че по външност прилича на етнически руснак, но в действителност името, речта и възпитанието му бяха наложени насила от руските окупатори на Чечня — и макар външно да беше руснак, в сърцето си той мразеше всичко руско и най-вече бившето КГБ и наследника му ФСС, които бяха арестували, измъчвали и убивали толкова много събратя мюсюлмани в родината му.
Владимир погледна Борис Корсаков, който седеше с гръб към него, пиеше, пушеше и му даваше заповеди. Скоро служителите на КГБ на тази земя щяха да станат с един по-малко.
Усети как мобилният телефон завибрира в джоба му. Време беше.
Борис остави вестника.
— Остави всичко и си тръгвай.
Изправи се, за да отиде до вратата, да погледне през шпионката за Виктор и да отпрати сервитьора.
Владимир обаче вече беше при вратата, без количката, с ръка на резето.
— Спри! — извика му Борис през стаята. — Идиот такъв! Махни се от вратата!
Владимир дръпна резето, отстъпи настрани и вратата се отвори.
Сервитьорът се омете, а новодошлият влезе с пистолет в ръка. Залости вратата и погледна Борис Корсаков.
Борис остана абсолютно неподвижно, без да сваля очи от мъжа, който стоеше на по-малко от шест метра от него.
Човекът имаше мустаци и очила, косата му бе прошарена и не беше сресана назад като навремето, но нямаше съмнение кой е.
Освен това Борис почти разсеяно забеляза, че тъмният костюм и бялата риза на новодошлия са окървавени.
Халил свали очилата, отлепи мустаците и попита на руски:
— Не се ли радваш да видиш любимия си ученик?
Борис пое дълбоко дъх и отговори на английски:
— Руският ти продължава да е отвратителен като вонята от устата и тялото ти.
Халил не реагира на думите му.
— Бих те посъветвал да посегнеш за пистолета си, за да бъда принуден да ти дам бърза смърт. Но… ако предпочиташ да живееш няколко минути повече, можем да разменим няколко думи, преди да умреш мъчително. Изборът е твой.
Борис мина на руски: