Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Между първите, които го стигнаха, беше Накор, който без особена грация скочи от кобилата си, грабна един мях и торбата с провизии, после удари животното по задницата и му изкрещя, за да го отпрати настрани, и се шмугна в тъмната дупка.
Докато Ерик и другите слизаха от седлата, Накор внезапно викна:
— Тука има врата! Елате бързо!
— Запали светлина! — изкомандва Калис. Дьо Лунвил махна да му донесат факла. Грабнаха наръч факли от един вързоп, заедно с други неща, които щяха да носят, но по-голямата част от вещите, храната, както и всички коне щяха да бъдат пожертвани.
Сержантът напръска масло върху факлата, после чатна с желязо върху кремък, за да пусне искра. Маслото я пое, факлата се запали и той се шмугна в пещерата.
Ерик го последва и трябваше доста да се наведе, за да мине под ниския свод. След десетина метра таванът се издигна и коридорът се разшири — спускаше се към подземни скални зали.
Ерик погледна вратата и видя, че това всъщност е масивен скален блок, обкован в дебело желязо и дървена рамка, нагласена така, че да може да се придвижва надясно от входа и обратно, за да го затваря. Докато отвътре няколко здрави мъже биха могли да използват здрави дървени прътове, за да го помръднат, тези, които идваха по-късно, нямаше да могат да го захванат за гладката повърхност, нито пък да го повдигнат и преместят с достатъчно силен лост.
Когато и последният мъж влезе в пещерата, Ерик, Биго и Джедоу грабнаха късите дървени лостове и се напънаха да мръднат вратата. Други се наредиха до стената така, че да могат да подхванат ръба на вратата, когато се премести достатъчно.
Бавно и като се съпротивляваше, скалният блок потрепери и после със скърцане се придвижи. Тропотът на идващите конници отекна в тъмната пещера, после заехтяха гневни викове на непознат език — но хората на Калис вече бяха минали през масивната каменна врата и я затваряха.
Внезапно Ерик усети съпротива и разбра, че от другата страна сааурците се опитват да попречат на затварянето — как ли се бяха вмъкнали през входа, след като бяха толкова едри?
— Бутайте! — кресна той и още няколко чифта ръце забутаха с всички сили. Дребният исаланец се беше мушнал отдолу и пълзеше по пода към вратата. После извика:
— Затворете очи!
Ерик се забави и за миг беше заслепен от внезапно избухнала светлина — Накор запали нещо от факлата на дьо Лунвил и го хвърли през тесния процеп, оставащ между стената и бавно придвижващата се каменна врата.
Отвън отекнаха писъци и яростни викове, но натискът върху вратата отслабна и тя внезапно се затвори със силен глух тътен. Ерик усети с раменете си удара, когато камъкът опря в насрещната стена.
Коленете му внезапно отслабнаха и той седна на пода на пещерата.
— Беше по-лесно, отколкото очаквах — засмя се Биго.
Ерик усети, че и той се смее, и погледна Джедоу.
— Къде са Фостър и Джером?
— Умряха като истински мъже — поклати глава той.
— Боби — каза Калис, — запали още една факла, за да виждаме къде вървим.
— Имаме ли още факли? — попита сержантът.
— Тук, във вързопа, сержант — обади се глас в тъмното.
— Биго — нареди Калис, — докато разузнаваме напред, искам ти и фон Даркмоор да направите преглед на нещата. Зарязахме навън повечето от това, което носехме, но искам да разбера какво все пак ни е останало. — Той се огледа. — Макар че, ако няма изход, това няма особено значение, нали?
И без да чака отговор, закрачи в мрака. Дьо Лунвил запали втора факла, подаде я на Луис и побърза да настигне капитана.
Накор взе няколко парчета скала и ги подложи под вратата.
— Така ще се запъне, ако все пак намерят начин да я бутат — каза той усмихнат.
— Добре, драги — каза Биго. — Чу какво нареди капитанът. Огледай се и кажи на стария Биго какво вие, крадливи псета, взехте със себе си, когато си спасявахте живота?
Ерик се изхили, но знаеше, че това се дължи само на успокоението, че поне за момента е жив. Не знаеше кой друг е забелязал, но когато се спусна в тъмния вход, той се обърна през рамо и видя най-малко трийсет-четирийсет мъже от тяхната дружина, които лежаха мъртви. През първото сражение бяха оцелели, но предстоеше дълго и мъчително пътуване, а вече почти една трета от тях бяха загинали.
Опита се да не мисли за това и започна да оглежда какви запаси са им останали.
Часовете минаваха и от другата страна на каменната врата се чуваха слаби звуци, които показваха, че сааурците търсят начин да я отворят. По едно време Ру попита какво ли ще стане, ако някой сааурски магьосник дойде и използва магическата си сила да отвори вратата, но гневът, с който бе посрещнат въпросът му, го накара да млъкне веднага. Ерик не можеше да си спомни друг път, когато са били в състояние да накарат Ру да си затвори устата така бързо.