Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Дланта на Махур за миг докосна ръката му:
— Не бъдете груб, сър. Насладете се на питието…
Той се върна на стола. Даде си сметка, че става нервен, вероятно защото полицията го търсеше, а той се намираше на публично място. Същевременно забеляза неспокойството на мургавия адвокат и реши да провери какво става.
— Чували ли сте за пустинята Калахари, senor? — попита Махур и преполови на един дъх чашата си.
Кроукър също отпи от своята, усетил, че подобен жест ще поуспокои събеседника му.
— Единственото, което зная за нея, че се намира някъде в Африка — отвърна.
— Заема площ от 160 000 квадратни километра в Южна Ботсвана, Източна Намибия и западната част на ЮАР. Повърхността й е изпъстрена с леглата на отдавна пресъхнали езера. Някога те са били пълни с вода, наоколо е кипял живот. Но днес са сухи като кокал!
Преди време беше разпитвал един сериен атентатор, залагал бомбите си на най-оживените кръстовища. Колегите му бяха вдигнали ръце, убедени, че от подобен тип няма да измъкнат дори дума. Но Кроукър беше на друго мнение. Дълбоко в себе си усещаше, че този тип има нужда само от едно — да се разтовари, да покаже на околните колко е умен. Нужда, която го изгаряше отвътре, нужда, която не можеше да контролира… В живота на всеки маниак настъпва миг, в който той изпитва желание да се разтовари. Без значение дали това ще стане под формата на празни брътвежи, откровени признания или нещо по средата… Но този миг винаги настъпва, неизбежен като изгрева на слънцето… Човек просто трябва да е настроен така, че да го усети.
— Знам, че познаваш племенницата ми — тихо и отчетливо изрече той. — Знам, че си наблюдавал сеансите й със Стански…
Махур направи знак на бармана за второ питие, лицето му остана безизразно.
— Не искам да й се случи нищо лошо — промълви с известно закъснение.
От това просто изречение Кроукър разбра всичко.
— Постоянно си задавам въпроса, защо човек като теб ползва кола под наем — продължи. — Разполагаш с много пари, сигурно притежаваш няколко автомобила. Защо тогава си наел онзи линкълн? Отговорът се налага сам: знаел си, че ще направя проверка на регистрацията и ще открия агенцията „Голд Коуст“. Искал си да отида там…
Мартинито на Махур пристигна и той го опита. Гледан отстрани, приличаше на играч на голф, който спокойно проверява събраните точки.
— В „Голд Коуст“ срещам Вонда — продължи Кроукър. — От нея научавам, че агенцията е собственост на някой си Трей Мерли. Тя е подготвена предварително за визитата ми — дори знае как изглежда прокурорска заповед за обиск… Веднъж Трей Мерли й бил показал подобна бланка. При второто си посещение там заварвам Антонио Бонита. Има си ключове, знае кода на алармената инсталация. От дневника на Рейчъл научавам, че Трей Мерли е познат на доктор Роналд Стански, личния й лекар. Дори си е записала един адрес на остров Хибискъс. Отивам там и откривам всичко, което ми трябва… Включително няколко ризи, току-що пристигнали от химическо чистене от магазина „Джиф Тайм“. Вместо опаковъчна хартия, ризите са увити около няколко медицински картона… Тази къща не е дом на когото и да било, тя просто е декор. Издигнат изцяло в моя чест… — Отпи глътка мартини и подхвърли: — А и тази работа с гроба…
Мрачният поглед на адвоката срещна неговия в огледалната стена на бара:
— Какъв гроб, сър?
— На Тереза Маркеса Барбачена. Почтеният вдовец избягва да идва в Щатите, защо тогава е погребал жена си в Южна Флорида?
— Значи е вярно това, което се говори за вас — бавно поклати глава Махур. — Наистина сте добър детектив… Гробът не е на Тереза. И той беше постановка, както линкълна и всичко останало… Умишлено ви насочвах към Трей Мерли и неговия дом. Там, където в крайна сметка ви чакаха медицинските картони на Соня, Вонда и вашата племенница…
— Но защо? Нали работиш за Бонита?
Махур се взря в бистрите дълбини на мартинито си, после го глътна наведнъж и хвърли някаква банкнота на барплота.
— Да излезем навън — рече. — Тук става задушно.
Прекосиха фоайето, изкачиха мраморните стъпала и бутнаха широка, изцяло остъклена врата. Нощният въздух лепнеше от влага. Между листата на палмите край басейна блещукаха дискретни светлини. Две деца се пръскаха в плитката част на облицования с керамични плочки правоъгълник, млада жена по бански ги държеше под око. Наоколо не се виждаха други хора.
Продължиха нататък, скоро всички странични шумове потънаха в ритмичния тътен на прибоя.
С плоското алуминиево куфарче в ръце Махур приличаше на пътуващ търговец. Изпреварил Кроукър с една-две крачки, той стигна до стената на вълнолома и пусна куфарчето в краката си.