Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— Чуйте ме, senor… Yo hablo con el corazon en la mano… С ръка на сърцето, както се казва… Човек се ражда на този свят, възмъжава, избира си професия, прави кариера… Добра или лоша, това е без значение… После среща жената на живота си, влюбва се в нея, създава семейство. С други думи, следва един предначертан път… Това е животът… — Извади дълга пура: — След което настъпва момент, в който всичко се променя… — Пурата напусна опаковката си, щракна запалка. — Този момент е колкото неочакван, толкова и необясним… Просто виждате едно лице, една фигура и изведнъж в душата ви се отваря невидима врата. Тя през цялото време си е била там, но вие изобщо не сте подозирали за нея… Това лице ви отвежда на друго място, в друг живот, senor… Предишният избледнява и изчезва като фотография, която сте хвърлили в огъня… Започва нов, тайнствен и магически…
Кроукър си спомни как този човек беше захвърлил брачната си халка сред вълните на Саут Бийч. — Това се случи с мен, когато зърнах Рейчъл, senor — глухо продължи адвокатът. — Видях я в ръцете на онази свиня Стански и сърцето ми спря… — Обърна се и се вгледа в лицето на Кроукър. — Escuchame, senor… Не говоря за страст. Тя е повърхностно и моментно чувство, което се разпръсква като дим при първия полъх на вятъра. Имам предвид нещо съвсем друго — могъщо, вечно, необратимо. Сякаш изведнъж открих себе си. Гледах я в ръцете на Стански и разбрах колко самотно може да бъде едно човешко същество. Едновременно с това познах себе си в нея. Дадох си сметка колко съм самотен в своя брак. На другата сутрин се събудих и погледнах съпругата си… Видях една жена от известено семейство и богат род, към която не изпитвах абсолютно нищо. Бях се оженил за нея, за да доставя удоволствие на баща си. После се появи Рейчъл. Беше като огледало, в което виждах оголената си душа. И разбрах, че трябва да направя всичко възможно, за да я спася… В известно отношение това беше първата стъпка към собственото ми спасение… Comprende?
Кроукър кимна. Наистина го разбираше. И той беше изпитал подобно чувство, след като прочете дневника на Рейчъл. Острата нужда да направи нещо за спасяването на това нещастно момиче. От мъже като покойните Доналд Дюк и Роналд Стански, от всички останали, които щяха да ги последват…
— И реши да играеш двойна игра, така ли? — присви очи. — Да предадеш близнаците, но едновременно с това да изпълняваш заповедите им…
Махур кимна.
— В деня, в който зърнах Рейчъл в лапите на Стански, аз разбрах, че трябва да направя нещо срещу пъклените замисли на братята Бонита. Но какво? Те са изключително проницателни, имаше голяма опасност да разгадаят моите намерения… — Очите му се насочиха към децата, които излизаха от басейна. — Те използваха Рейчъл, за да се докопат до вас. Искаха смъртта на Барбачена. Едновременно с това се нуждаеха от непоклатимо алиби. Спряха се на вас като човек с опит… Като човек, който няма да пропее, ако го пипнат…
— А как се докопаха до Рейчъл?
— Не зная, senor. Наистина не зная… — Раменете му леко се повдигнаха: — Но нещата не могат да се променят, тя продължава да се нуждае от този бъбрек…
Физиономията му беше толкова нещастна, че нямаше как да не му повярва.
— Тези дни се поразрових тук-там — рече Кроукър. — Говори ли ти нещо името „Хуего Холдингс“?
— Разбира се. Известно време водех документацията на тази компания. Тя е една от фирмите фантоми на Антонио и Хектор.
Значи подозренията му бяха верни. Близнаците Бонита са собственици на „Боунярд“ — клуба на Линкълн Роуд, където Рейчъл беше припаднала от свръхдоза наркотици. Ето я връзката между тях и Рейчъл. Но какво доказва тя? Защо беше припаднала точно в онзи момент? Какво й бяха сторили?
— Добре. Вече зная, че си предал близнаците. Сега ми кажи как се забърка във всичко това.
Раменете на адвоката се свиха, скъпите дрехи увиснаха като на закачалка. Сякаш изведнъж беше отслабнал с няколко килограма.
— Идеята не беше моя… — Пурата кацна на каменната стена и остана да дими там като дремещ вулкан. — Антонио Бонита ме потърси, беше преди около година, може би малко повече… Вече работеше за вашето правителство. Доказа ми го с документи. Федералните власти знаеха всичко за моята дейност — кого представлявам, какви сделки съм правил, точното количество на прехвърлените контрабандно наркотици… Бяха ме стиснали за гърлото.
— И те превербуваха, така ли?
— Да. Продължих да практикувам както преди, така ми беше заповядано. Антонио каза, че ще се обажда от време на време. Ролята ми беше разяснена до последния детайл, от мен се искаше само едно — да следвам стриктно сценария…