Кралят

Сола спря изпитателен поглед върху лицето му. Господи, не можеше да повярва, че някога го бе смятала за сурово. То беше… красиво.

А невероятните му очи с цвят на среднощно небе бяха езерца от състрадание.

Ала тя имаше чувството, че това е на път да се промени.

– Трябва да се махна – каза дрезгаво.

– От тази къща? Разбира се. А после ще я обявим за продажба и ти…

– От Колдуел.

Вцепенението, което го обгърна, бе толкова изразително, колкото и ако беше изригнал в действие – всичко се промени, макар той да си остана съвършено неподвижен.

– Защо?

Сола си пое дълбоко дъх.

– Не мога… не мога да остана при теб до безкрай.

– Естествено, че можеш.

– Не, не мога. – Тя отново прикова очи в носната му кърпичка. – Тръгвам си утре сутринта и ще взема баба със себе си.

Асейл се изправи рязко и закрачи напред-назад из претъпканата стая.

– Но с мен си в безопасност.

– Не мога да бъда част от живота, който водиш. Просто… не мога.

– Моят живот? Какъв живот?

– Знам какво ще последва. Сега, когато Бенлоис е мъртъв, ще трябва да пласираш стоката си някъде… и ще решиш този проблем, като лично се заемеш не само с търговията на дребно тук, в Колдуел, но и със снабдяването на едро по цялото Източно крайбрежие.

– Не знаеш какви са плановете ми.

– Но пък познавам теб. Влияние – ето към какво се стремиш, и то не е нещо лошо. Освен ако не си някой, който се опитва да избяга от… – Тя махна с ръка. – От всичко това.

– Не е нужно да бъдеш част от работата ми.

– Не става така и ти го знаеш. – Сола вдигна очи към него. – Може би щеше да е вярно, ако беше адвокат, но ти не си.

– И все пак според теб да ме напуснеш е по-добрият вариант?

Интересно, част от нея живна от това, че говори за тях, сякаш са двойка. Ала реалността много бързо стъпка този мъничък лъч светлина.

– Смяташ, че ще започнеш нова кариера?

Последвалата тишина отговори на въпроса точно както тя очакваше.

Гласът му, когато проговори, беше ядосан.

– Не мога да разбера тази внезапна промяна.

– Бях отвлечена от собствения ми дом, взета в плен и почти изнасилена. – Когато Асейл потръпна, сякаш го беше зашлевила, тя изруга. – Просто… време е да изоставя всичко незаконно и да продължа. Имам достатъчно пари, за да не ми се налага да започна работа веднага, имам и друго жилище.

– Къде?

Сола извърна очи.

– Не тук.

– Дори няма да ми кажеш къде отиваш.

– Мисля, че ще се опиташ да ме намериш. А сега съм твърде слаба, за да ти откажа.

Неочаквана миризма изригна във въздуха и Сола се огледа, мислейки си за онези мостри на одеколон, които слагаха в списанията. Ала нищо не се беше променило – в стаята все така бяха само те двамата, никъде нямаше и помен от ароматизатори за въздуха.

Той прекоси евтиния килим и се извиси над нея.

– Не искам да си тръгваш.

– Може би съм луда, но се радвам. – Сола поднесе кърпичката към устните си и ги изтри. – Не искам само аз да се чувствам така.

– Мога да те държа настрани от бизнеса. Няма да е необходимо да знаеш каквото и да било за никоя част от операциите ми.