Кралят

По-добре бе да направи съобщението тук долу, помис­ли си Рот, докато прекрачваше прага на трапезарията с Джордж до себе си.

Зае мястото си начело на близо десетметровата маса и зачака останалите да пристигнат. За нищо на света нямаше да проведе подобно събиране, седнал на бащиния си престол. Нямаше да го бъде. Нямаше и причина да изключва когото и да било от къщата. Това засягаше абсолютно всички.

И никакви предварителни срещи. Не се нуждаеше от тайни разговори с Рив и Сакстън, за да научи подробностите, след което да седи и да слуша как ги повтарят заради останалите. Нямаше какво да крие от семейството си и нищо не би направило онова, което имаше да им казва, по-лесно за преглъщане.

Рот свали тъмните си очила и докато разтъркваше очи, му хрумна още една причина да е доволен, че не са в кабинета му на горния етаж… твърде близо до Бет. Фриц го беше уверил, че тя е в леглото и се храни, но ако имаше нещо, което да знае за своята шелан, то бе, че дори след всичко, през което беше преминала току-що, тя бе напълно способна да слезе да го види и отново да стане част от света около себе си.

Ако случващото се я засягаше? Нямаше нужда да го научи точно сега. По дяволите, и така щеше да има предостатъчно време да ѝ каже…

– Седни – промърмори Рот, докато си слагаше очилата. – Ти също, Зи.

Усещаше Фюри да се колебае на прага на стаята заедно със своя близнак и в последвалата моментна пауза поклати глава.

– Никакво целуване на пръстена, окей? Дайте ми малко лично пространство.

– Както кажеш – отвърна Фюри. – Всичко, от каквото се нуждаеш.

Значи, им бяха подшушнали какво става. Или това, или той изглеждаше толкова ужасно, колкото се чувстваше.

Докато останалите запристигаха един по един или на малки групички, Рот знаеше точно кой влиза и в какъв ред само по миризмата им. Не беше изречена нито дума – вероятно Фюри им даваше знак да си затварят устата и да не се приб­лижават.

– Аз съм от дясната ти страна – съобщи му Рив. – Сакстън е до мен.

Рот кимна към тях.

Малко по-късно Тор заяви:

– Всички са тук.

Рот потропа с пръсти по масата, мозъкът му – смазан от миризмите на тъга и тревога, които изпълваха носа му… както и от тишината.

– Говори, Рив – нареди той.

Разнесе се тих звук като от стол, отместен назад върху мекия килим, а после кралят на симпатите и лийдайър на Съвета започна да се бори с нещо. Разнесе се пукащ звук… последван от шумолене.

След това звук от развиване на пергамент, голямо парче… съпроводен от меко докосване по масата.