Кралят

– Какво видя? – меко попита Рот.

– Има тайна стая. Под кухненските помещения. Никога дотогава не я бях виждал, защото вратата е направена така, че да изглежда досущ като стените наоколо… и изобщо нямаше да я забележа, но тя не се бе затворила както трябва. Камъче се бе търкулнало на пътя и ето как бе останал процеп, през който очите ми можеха да надзърнат. Вътре имаше три фигури, скупчени около котел, под който гореше огън. Шепнеха тихо, докато една от тях добавяше някакви листа в онова, което варяха. Зловонието беше неописуемо… и тъкмо се канех да се обърна и да продължа по пътя си… когато чух вашето име. – Абалон беше приковал очи някъде пред себе си, сякаш отново виждаше и чуваше онова, което разказваше. – Ала всъщност не говореха за вас. А за баща ви. Обсъждаха как се беше разболял и умрял… и се опитваха да преценят каква е подходящата доза за някой по-дребен. – Мъжът поклати глава. – Дръпнах се потресен, а после се отдалечих забързано. Мислите ми бяха объркани от онова, на което бях станал свидетел, и убедих себе си, че сигурно съм си го въобразил. Несъмнено не можеше да говорят за баща ви, за вашата шелан. Беше просто… та те се бяха врекли във вярност на вас и на вашата кръв. Как бе възможно подобни неща да излязат от устните им и да влязат в ушите на други? – Ясни очи, в които нямаше и следа от притворство, срещнаха тези на Рот. – Как бе възможно да го сторят?

Сдържайки надигналата се в гърдите му ярост, Рот се пресегна и сложи ръка върху рамото на младежа. Въпреки че разликата в годините им не бе толкова голяма, струваше му се, че говори на някой от съвсем друго поколение.

– Не се измъчвай за мотивите им, синко. Постъпките на нечестивите са неразбираеми за добродетелните.

Очите на Абалон като че ли овлажняха.

– Убедих сам себе си, че съм сгрешил. Докато кралицата… – Той отново зарови лице в шепите си. – Прескъпа Скрайб Върджин в Небитието, когато кралицата се свлече на пода, разбрах, че съм се провалил пред вас. Знаех, че с нищо не съм по-добър от онези, които бяха причината за злото, защото не спрях онова, което би трябвало да знам…

За да му попречи да рухне напълно, Рот стисна рамото му.

– Абалон… Абалон, стегни се.

Когато другият вампир си възвърна частица от самообладанието, Рот продължи, като внимаваше да говори спокойно, въпреки че отвътре кипеше.

– Ти не си отговорен за действията на злосторниците.

– Трябваше да дойда при вас… те убиха кралицата.

– Моята шелан е жива и невредима. – Не беше нужно да споменава разминалата се на косъм загуба. – Уверявам те, че тя е съвсем добре.