Кралят

Рот сложи край на хаоса, като сви ръката си в юмрук и го стовари върху масата.

– Стореното – сторено. – Господи, заболя го. – Въпросът е – а сега какво? Какъв ще бъде отговорът ни и кой, по дяволите, си мислят, че ще управлява?

Отговори му Рив:

– Ще оставя Сакстън да поеме законовия аспект на първата част, но на втората мога да ви отговоря. Става въпрос за мъж, на име Ичан, син на Енох. Тук пише, че – при тези думи се разнесе шумолене – ти е братовчед. Така ли е?

– Откъде да знам, по дяволите. – Рот се раздвижи в стола си. – Никога не съм го срещал. Въпросът е, къде е шайката копелета? Не може да не са замесени във всичко това.

– Не знам – отвърна Рив, докато навиваше прокламацията. – Струва ми се прекалено сложно за вкуса на Кор. Куршум в черепа – това повече подхожда на стила му.

– Той стои зад това. – Рот поклати глава. – Според мен ще остави нещата да се уталожат, след което ще убие това копеле Ичан и ще се провъзгласи за крал.

– Не можеш ли просто да промениш Старите закони? – обади се Тор. – Като крал можеш да правиш каквото си поискаш, нали?

Рот кимна по посока на Сакстън и той веднага се изправи, при което столът му изскърца тихичко.

– От законова гледна точка вотът на недоверие отнема на краля цялата му власт да заповядва и управлява. Сега всеки опит да променим текста на закона не би имал никаква сила. Все още си крал, в смисъл че престолът и пръстенът все още ти принадлежат, но на практика не разполагаш с никаква власт.

– Значи, могат да назначат някой друг? – попита Рот. – Просто така?

– Боя се, че да. Попаднах на една скрита процедурна разпоредба, според която в отсъствието на крал Съветът може да назначи, де факто владетел с квалифицирано мнозинство, и именно това са направили. Текстът е написан с цел да бъде използван във време на война, в случай че цялото Първо семейс­тво загине, заедно с всички преки наследници.

Няма да е за първи път, помисли си Рот.

Сакстън продължи:

– Позовали са се на тази клауза и за съжаление, от юридичес­ка гледна точка действията им имат законова сила… въпреки че я използват не по начина, предвиден от съставителите на закона.

– Как не го предвидихме? – попита някой.

– Вината е моя – дрезгаво каза Сакстън. – Поради което тук, пред всички вас, подавам оставка и молба да бъда заличен от списъка на адвокатите. Непростимо е, че пропуснах…

– Забрави – прекъсна го Рот уморено. – Не приемам…

– Родният ми баща стои зад това. Също толкова лошо е, че не се погрижих да проуча въпроса. Би трябвало…

– Достатъчно – изплющя гласът на Рот. – По тази логика аз би трябвало да го знам от самото начало, защото именно моите предшественици са написали този закон. Оставката ти не се приема, така че забрави за това с напускането и сядай. Ще имам нужда от теб.

Човече, ама страшно го биваше с междуличностните отношения.

След като поруга още малко, Рот измърмори:

– Значи, ако съм ви разбрал правилно, нищо не може да се направи.

– От юридическа гледна точка – уточни Сакстън, – е така.