Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
В последвалата дълга пауза Рот се учуди на себе си. След като бе нещастен не само през вековете, преди да реши да поеме наследството на баща си, но и през всички онези нощи, в които бе изпълнявал кралските си задължения, човек би си помислил, че ще изпита облекчение. Цялата онази бумащина, която му тежеше на плещите, претенциите на аристокрацията, остарялото мислене… да не говорим пък за това, че се бе превърнал в истински пленник в собствената си къща и тренираше единствено с Пейн, докато ръката, с която държеше оръжието, постепенно атрофираше.
Дотам, че започваше да се чувства като порцеланово украшение.
Така че – да, би трябвало да е на върха на щастието, задето най-сетне се е отървал от всичко това.
Ала в действителност изпитваше единствено отчаяние.
То бе, като да изгуби родителите си за втори път.
* * *
В крайна сметка Рот реши с очите си да види тайната стаичка. Облечен в невзрачни одежди, така че никой да не го разпознае, той тръгна през замъка заедно с Агъни, Торчър и Абалон – също дегизирани.
Докато прекосяваха каменните коридори, те минаваха покрай членове на домакинството, догени, придворни, войници. Необременен от поклоните и церемониалните поздрави, които биха го срещали навсякъде като крал, Рот и придружителите му напредваха бързо; стените около тях ставаха все по-груби, колкото повече се отдалечаваха от помещенията на придворните и слизаха в тези за прислугата.
Миризмите също бяха различни. Тук не се долавяше свеж полъх, нито ухание на цветя или подправки, нито благовоние на жени. Тези обширни помещения бяха мрачни и влажни, огньовете не се сменяха със стриктна точност, затова всяко вдишване носеше дъх на сажди. И все пак, когато наближиха кухнята, прекрасният аромат на печен лук и пресен хляб някак възвиси всичко това.
Те обаче не влязоха в същинското готварско помещение. Вместо това поеха по едно тясно стълбище, спускащо се в подземието. В подножието му един от братята свали запалена факла от поставката ѝ и взе светлината с тях.
След тях се проточиха сенки, полазиха по пръстения под като плъхове, преплитайки се под краката им.
Рот никога досега не бе слизал тук долу. Като крал винаги се бе ограничавал единствено с лустросаните части на замъка.
Това място наистина бе подходящо за злодейства, помисли си той, когато Абалон спря пред една част от стената, която с нищо не се различаваше от останалите.
– Тук – прошепна другият вампир. – Но не знам как се отваря.
Агъни и Торчър заопипваха наоколо на светлината на факлата.
– Какво е това? – каза Агъни изведнъж. – Тук има ръб.
И наистина – „стената“ се оказа лъжа, фасада, боядисана така, че да изглежда като част от каменната конструкция наоколо. А вътре…
– Не, господарю – заяви Агъни, още преди Рот да си е дал сметка, че пристъпва напред. – Аз ще вляза пръв.
Вдигнал високо факлата, братът прекрачи в мрака и пламъците осветиха претъпкано помещение. От едната страна върху груба маса с грозни крака имаше стъклени буркани с тежки метални капаци; хаван и чукало; дъска за рязане; ножове. А в средата на квадратното помещение – котел върху огнище.
Рот се приближи до корема му от ковано желязо.
– Донесете светлината – каза той и Агъни начаса се приближи.
Вътре, като остатъци от придошла клоака, имаше скверна смес, вече изстинала, ала очевидно минала през огън.
Рот потопи пръста си и загреба малко от кафеникавата слузеста утайка. Поднесе я към носа си и установи, че въпреки консистенцията и цвета си няма мирис.
– Не го опитвайте, господарю – намеси се Торчър. – Ако настоявате, нека аз…
Рот избърса пръст в плаща си и се приближи до масата с бурканите. Не познаваше различните коренища, затворени в тях, нито листата, нито черните прахове. Нямаше и рецепта, нито късче пергамент с указания за онзи, който приготвя сместа.
Значи, бяха знаели съставките наизуст.
И използваха това място от известно време, помисли си той, докато прокарваше пръсти по покритата с резки повърхност на масата, преди да отиде да провери грубия отдушник над котела.
След това се обърна към Абалон:
– Тази нощ ти доказа истинската си същност и окичи с чест името на рода си. Върви си и знай, че онова, което ще се случи сега, няма да сполети теб.