Кралят

– Помислете, господарю – настоя Агъни. – Кой би наследил престола? Може би някой, който скоро ще се роди? Може би изчакват той да се появи на бял свят и тогава ще се разправят с вас.

Рот вдигна ръкавите на плаща си и докосна горната част на ръцете си. След преобразяването си той бе белязан с аналите на рода си и сега прокара пръсти по онова, което бе завинаги запечатано в кожата му, проследи кой бе жив и кой – мъртъв, кой има деца и кому предстои да роди…

Отговорът изникна пред него и той затвори очи.

– Да. Да, точно така.

– Господарю?

Рот остави плаща да се спусне на мястото си.

– Знам кого са имали наум. Мой братовчед, чиято шелан и в този миг носи в утробата си дете. Предишната нощ споменаха, че се молят на Скрайб Върджин да е син.

– За кого говорите?

– Енох.

– Наистина – мрачно каза Торчър. – Трябваше да се сетя.

Да, помисли си Рот. Главният му съветник. Домогващ се до престола за сина, който един ден щеше да издигне семейс­твото до невиждани висини… а докато този ден настъпеше, баща му векове наред щеше да носи короната на собствената си глава.

В последвалата тишина мислите му се насочиха към стаята му за аудиенции, с писалището, отрупано с пергаменти; перодръжки и мастилници, разпилени навсякъде; списъците с проблеми, за които трябваше да се погрижи. Обичаше всичко това – разговорите, отсъжданията, успокояващия процес по вземането на решение, бавно, обмисляйки го от всички страни.

А после видя мъртвото тяло на баща си с ръце, облечени в ръкавици, и посинелите нокти на своята шелан.

– Това трябва да бъде отмъстено.

Торчър кимна.

– Братството ще открие и ще премахне…

– Не.

Двамата братя го зяпнаха.

– Те посегнаха на моята кръв. Затова аз ще пролея тяхната… със собствените си ръце.

Лицата на двамата обучени воини станаха безизразни… и Рот знаеше точно какво си мислят. Ала то нямаше значение. Той щеше да отмъсти – дължеше го на своето потекло и на своята възлюбена.

Под масата насреща му имаше четвъртита груба пейка. Издърпа я и приседна, кимвайки към казана.

– Агъни, върви и възхвали жизнената сила на моята шелан. Разгласи надлъж и шир, че е оцеляла. Торчър, ти остани тук с мен и нека изчакаме връщането на убийците. В мига, в който чуят новината, те ще слязат тук, за да направят повторен опит… и двамата с теб ще ги посрещнем.

– Господарю, навярно бих могъл да ви предложа услугите си по друг начин. – Агъни погледна към своя брат. – Позволете да ви придружа до покоите, където почива вашата шелан, и оставете ние да се оправим с онези, които ще дойдат тук.

Рот скръсти ръце на гърдите си и се облегна на стената.