Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Ранд поклати глава. Посегна към Каландор, стегнат на гърба му, и го докосна. Последната тайна на меча вече му беше разкрита. Беше капан, и то хитър, защото това оръжие беше ша-ангреал не само за Единствената сила, а и за Вярната сила.
Беше захвърлил ключа за достъп, но на гърба си носеше нещо наистина изкусително. Вярната сила, естеството на Тъмния, беше най-сладкото нещо, което бе докосвал. С Каландор можеше да извлече от нея толкова, колкото никой никога не беше изпитвал. Тъй като Каландор бе лишен от мерките за безопасност на повечето други ангреали и ша-ангреали, не се знаеше колко от двете Сили може да извлече.
- Ето пак - каза Моарейн. - Какво замисляш, Ранд ал-Тор, Преродени Драконе? Можеш ли най-сетне да се отпуснеш достатъчно и да ми кажеш?
Той я изгледа.
- Целият този разговор, за да изтръгнеш тази тайна от мен?
- Надценяваш способностите ми.
- Отговор, който не казва нищо.
- Да - каза Моарейн. - Но мога ли да изтъкна, че ти първо отклони въпроса ми?
Ранд се върна няколко стъпки назад в разговора и осъзна, че е направил точно това.
- Ще убия Тъмния. Не просто ще го запечатам. Ще го ликвидирам.
- Мислех, че си пораснал, докато ме нямаше - каза Моарейн.
- Само Перин порасна - отвърна Ранд. - Мат и аз просто се научихме да се преструваме, че сме пораснали. - Помълча. - Мат не се научи толкова добре.
- Тъмния не може да бъде убит.
- Мисля, че мога да го направя - каза Ранд. - Помня какво направи Луз Терин и имаше един момент… кратък… Може да стане, Моарейн. По-сигурен съм, че мога да направя _това_, отколкото че мога да го затворя. - Беше вярно, макар да не беше наистина убеден, че може да направи което и да било от двете.
Въпроси. Толкова много въпроси. Не трябваше ли да има отговори вече?
- Тъмния е част от Колелото - каза Моарейн.
- Не. Тъмния е извън Шарката - възрази Ранд. - Изобщо не е част от Колелото.
- Разбира се, че е част от Колелото - настоя Моарейн. - _Ние_ сме нишките, които оформят тъканта на Шарката, а Тъмния ни влияе. Не можеш да го убиеш. Това е глупашко начинание.
- Бил съм глупак и преди - отвърна Ранд. - И ще бъда отново. Понякога, Моарейн, целия си живот - всичко, което съм направил - го чувствам като глупашко начинание. Може ли да има по-невъзможно предизвикателство? Посрещнал съм всички други. Навярно бих могъл да се справя и с това.
Тя го стисна по-силно за ръката.
- Толкова си пораснал, но все още си младок, нали?
Ранд мигновено се овладя и не й отвърна с гняв. Най-сигурният начин да те смятат за младок беше да се държиш като такъв. Изправи рамене и заговори спокойно:
- Живял съм четири столетия. Може би все още съм млад, доколкото всички сме млади в сравнение с вечността на самото Колело. С тази уговорка съм един от най-старите съществуващи хора.
Моарейн се усмихна.
- Много хубаво. Това действа ли на другите?
Той се поколеба. После неволно се ухили.
- Подейства много добре на Кацуан.
- Хм, онази… - изсумтя Моарейн. - Е, доколкото я познавам, едва ли си успял да я надхитриш толкова добре, колкото допускаш. Може да имаш спомените на четиристотингодишен мъж, Ранд ал-Тор, но това не те прави стар. Иначе Матрим Каутон щеше да е патриархът на всички ни.
- Мат? Защо Мат?
- Няма значение. Нещо, което не би трябвало да знам. Ти все още си ококорено овчарче в сърцето си. Нямаше и да го приема другояче. Луз Терин, въпреки цялата си мъдрост и мощ, не би могъл да направи това, което трябва да направиш ти. Е, ще бъдеш ли така добър да ми донесеш чай?
- Да, Моарейн Седай - отвърна той и веднага понечи да тръгне към чайника над огъня. После замръзна и я погледна.
Тя му се усмихна лукаво.
- Просто да видя дали все още действа.
- _Никога_ не съм ти носил чай - възрази Ранд и се върна при нея. - Доколкото помня, през последните няколко седмици, когато бяхме заедно, _аз_ ти се разпореждах.
- Така беше - отвърна Моарейн. - Помисли над това, което ти казах за Тъмния. Но сега ти задавам друг въпрос. Какво ще направиш _сега_? Защо ще ходиш в Ебу Дар?
- Заради сеанчанците. Трябва да се опитам да ги привлека на наша страна, както обещах.
- Доколкото помня, не обеща, че ще се опиташ лично ти. Обеща да се постараеш това да стане.
- Обещания „ще се постарая” не постигат много в политически преговори. Колкото и да са искрени.
Изпъна напред ръка, с разперени пръсти, и погледна навън през вдигнатото платнище на палатката. Сякаш се готвеше да сграбчи земите на юг. Да ги загребе, да ги направи свои, да ги защити.
Драконът на ръката му засия, златен и пурпурен.