Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— Май че е време вече да будим дядо и баба — каза Том. — Съмва се.
Майката отвърна:
— Не ми се иска да ги вдигаме, ще ги събудим току преди да тръгнем. Нека си поспят. Рути и Уинфийлд също не са си отспали.
— Ще се наспят по пътя — каза бащата. — Там отгоре е добре, удобно е.
Кучетата изведнъж се затичаха към къщи и се спряха, ослушвайки се. После с отчаян лай се скриха в тъмнината.
— Какво е това? — учуди се бащата. Но нейде далеч прозвуча глас, който успокояваше кучетата. Те продължаваха да лаят, ала вече не така свирепо. Чуха се стъпки и всички видяха идващия към къщата човек. Това беше Мюли Грейвс, нахлупил ниско над очите шапката си.
Мюли срамежливо се приближи.
— Добро утро — поздрави той.
— А, Мюли! — Бащата махна с ръка, омазана от храната. — Ела, Мюли, ела да похапнеш свинско.
— Не — отвърна Мюли. — Не искам да ям.
— Хайде де, Мюли, голяма работа! — Бащата отиде в кухнята и като се върна, подаде на Мюли няколко ребра.
— Не съм дошъл за това — рече Мюли. — Минавах тъдява, спомних си, че заминавате, хайде, викам си, да се отбия при тях да се сбогувам.
— Скоро ще тръгваме — каза бащата. — Ако бе дошъл един час по-късно, нямаше да ни завариш. Както виждаш, всичко е натъкмено.
— Всичко е натъкмено. — Мюли погледна камиона. — Понякога и на мене ми се иска да замина да потърся близките си.
Майката попита:
— А те писаха ли ти от Калифорния?
— Не — отвърна той. — Нищо не са ми писали. Вярно е, че не съм и питал за писмо. Трябва някой път да се отбия до пощата.
Бащата рече:
— Ал, събуди дядо си и баба си. Кажи им да дойдат да похапнат. Скоро ще тръгваме. — Когато Ал закрачи към плевника, бащата се обърна към Мюли: — Е, Мюли, искаш ли да дойдеш с нас? Заради теб на драго сърце ще се постесним.
Мюли отхапа месо от края на едно ребро и го задъвка.
— Понякога ми се струва, че бих могъл да замина. Но зная, че не бива — каза той. — Ала си знам със сигурност, че в последната минута ще избягам и ще изчезна като дух в гробище.
Ной рече:
— Намислил си да умреш някой ден сред нивята, а, Мюли?
— Да, така ще е. Мислих вече за това. Понякога то ми се вижда твърде печално, понякога, че в него няма нищо особено, а друг път, че така ще е най-добре. Но както и да е. Ако срещнете някой от близките ми — аз тъкмо за това дойдох, — ако ги срещнете в Калифорния, кажете, че съм добре. Кажете им, че съм много добре. Те не бива да знаят как живея тук. Кажете им, че веднага щом припечеля пари, ще отида при тях.
Майката попита:
— Наистина ли ще отидеш?
— Не — тихо отвърна Мюли. — Няма да отида. Не мога. Сега вече никъде няма да отида. Да бе по-рано — бих заминал. А сега — не. Много неща премислих, много неща разбрах. Сега вече никъде няма да отида.
На двора стана по-светло. Фенерите побледняха. Ал се върна, водейки дядото, който се клатушкаше с усилие.
— Не спеше — рече Ал. — Седеше в дъното на плевника. Нещо не му е добре.
Очите на дядото бяха мътни, лукавите им пламъчета бяха изчезнали безследно.
— Нищо не ми е — каза дядото. — Просто няма да тръгна с вас.
— Така ли? — учуди се бащата. — Какво искаш да кажеш с това? Всичко сме събрали, всичко е готово. Трябва да заминем. Не можем да останем тук.
— Кой казва, че ще останете? — възрази дядото. — Заминавайте. А аз с вас няма да тръгна. Цяла нощ съм си мислил. Аз съм тукашен човек, тук съм прекарал целия си живот. Плюя на гроздето и портокалите, ако ще да ни затрупат там с тях! Никъде няма да вървя. Тука хубавото е малко, но аз съм тукашен. Вие заминавайте, а аз ще остана. Където съм живял, там ще си живея и занапред.
Всички се насъбраха около него. Бащата каза:
— Така не бива, тате. Тука скоро всичко ще бъде разорано от тракторите. Кой ще ти готви? Как ще живееш? Кой ще се грижи за теб? Нали ще умреш от глад!
Дядото завика:
— Дявол да го вземе, макар че съм стар, все още мога да се грижа сам за себе си! Как Мюли си живее тука сам? И аз мога като него. Казвам ви, че няма да замина, и толкоз. Вземете бабата с вас, ако искате, но мен хич недейте кандърдисва, няма да го бъде.