Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Но това е абсурдно!
— По-абсурдно от директива 10-289?
— Това нито е реално, нито е възможно!
— Нима само злото е реално и възможно?
— Но…
— И вие ли мислите, че смъртта и данъците са единствените сигурни неща, господин Риърдън? Е, за първото нищо не мога да направя, но ако вдигна товара от второто, хората могат да се научат да виждат връзката между двете и какъв по-дълъг и щастлив живот могат да постигнат. Може да се научат да смятат не смъртта и данъците, а живота и производството като двете абсолютни основи на моралния си кодекс.
Риърдън го погледна, без да се смее. Високата, стройна фигура, с анорака, който подчертаваше тренираната ловкост на мускулите, беше на разбойник; строгото мраморно лице беше на съдия; сухият, ясен глас беше на опитен деловодител.
— Мародерите не са единствените, които ви държат на отчет, господин Риърдън. И аз го правя. В моите досиета имам копия от всичките ви данъчни документи от последните дванайсет години, както и тези на всичките ми други клиенти. Имам приятели на някои удивителни места, които се сдобиват с копията, от които имам нужда. Разпределям парите сред клиентите си пропорционално на сумите, които са били взети насила от тях. Повечето сметки вече са изплатени на собствениците им. Вашата е най-голямата, която е останала за уреждане. В деня, когато сте готов да си я поискате, деня, в който ще съм сигурен, че нито пени няма да се плати, за да издържа крадците, ще ви прехвърля сметката. Дотогава… — той погледна златото на земята. — Вдигнете го, господин Риърдън. Не е откраднато. Ваше е.
Риърдън не мръдна, не отговори, не погледна надолу.
— В банката на ваше име има много повече.
— Каква банка?
— Помните ли Мидас Мълиган от Чикаго?
— Да, разбира се.
— Всичките ми сметки са в банката на Мълиган.
— В Чикаго няма банка на Мълиган.
— Не е в Чикаго.
Риърдън изчака един момент.
— Къде е?
— Мисля, че скоро ще разберете, господин Риърдън. Но сега не мога да ви кажа — и добави: — Трябва да ви кажа обаче, че само аз съм отговорен за това начинание. То е моя лична мисия. Само аз и екипажът на кораба ми се занимаваме с това. Дори банкерът ми няма нищо общо, освен че пази парите, които влагам. Много от приятелите ми не одобряват курса, който съм избрал. Но всички си избираме различни начини, за да водим една и съща битка, така че това е моят.
Риърдън се усмихна презрително:
— И не сте ли един от онези проклети алтруисти, които си губят времето в начинания без печалба и рискуват живота си, само за да служат на другите?
— Не, господин Риърдън. Инвестирам времето си в собственото си бъдеще. Когато се освободим и се наложи да започнем да възстановяваме всичко от руините, искам да видя света прероден колкото се може по-бързо. Ако тогава има някакъв работещ капитал в правилните ръце — в ръцете на най-добрите, най-производителните ни хора, — това ще спести години за всички останали, и, в крайна сметка векове от историята на страната. Попитахте ме какво значите за мен. Всичко, на което се възхищавам, всичко, което искам да бъда в деня, когато на земята отново ще има място за подобно съществуване, всичко, с което искам да си имам работа, макар това да е единственият начин да работя с вас сега и да ви бъда от полза.
— Защо? — прошепна Риърдън.
— Защото единствената ми любов, единствената ценност, заради която ме интересува да живея, е онази, която никога не е била обичана в света, никога не е спечелила признание, приятели или защитници: човешките способности. На тази любов служа, и ако трябва да изгубя живота си, на каква по-добра цел мога да го отдам?
Човекът, изгубил способността си да чувства? — помисли си Риърдън и осъзна, че строгостта на мраморното лице беше форма на дисциплиниране на способността да чувства твърде дълбоко. Равният глас продължаваше безстрастно:
— Исках да го знаете. Исках да го разберете сега, когато ви изглежда, че сте изоставен на дъното на някакъв кладенец, с нечовешки същества — последните останки от човечеството. Исках да знаете в най-безнадеждния си час, че денят на освобождението е много по-близо, отколкото си мислите. И има една специална причина, поради която исках да говоря с вас и да ви кажа тайната си преди да е дошъл подходящия момент. Чухте ли какво е станало със завода за стомана на Орън Бойл на брега в Мейн?
— Да — каза Риърдън, поразен да чуе, че думата се роди като въздишка, внезапно разтърсена от нетърпение — Не знаех дали е вярно.