Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
— Скъпа моя, какво те води днес тук? — попита той и ме потупа по ръката, докато ме въвеждаше в кабинета си. — Толкова рядко съм ощастливяван от посещенията на красиви дами. Как е общият ни приятел, графът? Надявам се да е в добро здраве.
— Както винаги — отвърнах аз съвсем искрено.
— И на какво дължа приятната визита? Може би покана за ново соаре…?
Очите му светнаха жадно. Апетитът му очевидно бе раздразнен от много следобеди сред тълпи от млади момчета.
— Мислех си да ви помоля за услуга — казах аз и бръкнах в чантичката си за листа, който бях откраднала. Хартията не беше нищо особено, груба и дебела почти като месарска опаковка, и след като беше извадена от дървените корици, бе започнала да се подвива по ъглите.
— Хм? — възкликна той, очевидно изненадан. Но взе листа от ръката ми, приближи го към лицето си и намести очилата, за да го разгледа. — От къде взе това, мила моя?
— От един книжар — излъгах аз. — Твърди, че има много древни книги по тема, от която Адаир се интересува. Мислех си да ги купя от него като подарък за Адаир, но езикът не ми е познат. Щеше ми се да се уверя, че са точно такива, каквито книжарят казва, че са. Не е зле човек да внимава.
— Така е — промърмори той, докато преглеждаше написаното. — Хартията не е произведена тук. Не е избелена. Вероятно е правена на ръка за собствена употреба. Но ти си дошла заради езика, нали?
Той се усмихна скромно над очилата си; беше професор по древни езици, поне това бях запомнила от беглото ни запознанство на онова събиране. Но по какви точно езици нямах представа.
— Мисля, че е пруски. Или поне прилича. Много странно, вероятно е една от архаичните форми на този език, каквато никога не съм виждал преди.
Пресегна се към една полица, свали от нея дебела, тежка книга и започна да прелиства тънките й страници.
— Можете ли да ми кажете за какво става въпрос? Каква е темата?
— А ти какво очакваш? — попита той с любопитство, докато все още прелистваше страниците.
Прочистих си гърлото.
— Магия. Нещо такова.
Той застина и се взря в мен.
— Алхимия? — предположих аз по-плахо този път. — Превръщането на едно нещо в друго?
— О, мила моя, със сигурност е за нещо магическо, вероятно някакво заклинание или преобразяваме. Но какво точно, не мога да ти кажа. Може би ако ми оставиш листа за няколко дни…?
И се усмихна лукаво. Знаех достатъчно за работата на учените, за да се досетя какво би могъл да направи, ако му оставя листа: ще се опита да направи кариера с него, ще го използва като основа за проучване и аз никога повече нямаше да го видя. Или по-лошо — ако Адаир разбереше, че е в ръцете на похотливия професор… меко казано, лошо ми се пишеше. Професорът вдигна очаквателно вежда, но аз се пресегнах през бюрото и грабнах листа.
— Не, не мога, но ви благодаря за любезното предложение. Това, което ми казахте, е достатъчно — отвърнах аз, скочих от стола и отворих вратата. — И моля ви, не казвайте на Адаир за това, ако го видите. Много е трудно да му угодиш с подаръци. Искам да го изненадам с тези книги.
Старият професор изглеждаше леко изненадан, когато изскочих от кабинета му.
След това потърсих акушерка. Не ми беше лесно да намеря. Те ставаха все по-малко в градове като Бостън; лекарите бяха поели израждането на бебета почти изцяло, поне на тези семейства, които можеха да си го позволят. А и аз не търсех обикновена акушерка. Трябваше ми някоя като онези в провинцията, които знаеха как да лекуват с билки. И които преди стотици години в същия този град сигурно са били наричани вещици от съседите си и са срещали смъртта си удавени или обесени.
Уличните проститутки ми казаха къде да намеря акушерката, която им помагаше да се лекуват от трипера или да се отърват от нежелана бременност. Усетих как по гръбначния ми стълб премина ледена тръпка, когато прекрачих прага на малката й стая: в нея миришеше на прах, тичинки и застояло, почти като в тайната заключена стая на Адаир.