Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Убийте ги! Убийте ги! Те убиха херцога!
— Херцога ли? — прошепна Елоиз.
— Постъпи правилно — успокои я Свенсон. — Те са много, така че извинявай… — Посегна и взе револвера. Запъна ударника и скочи върху треперещия от страх Крабе. Мъжете се втурнаха по стълбите, а Свенсон хвана министъра за лакътя, вдигна го на колене и притисна дулото към ухото му. Мъжете Спряха под платформата, гледаха Свенсон и Елоиз с омраза. Свенсон погледна през парапета и извика на Лоренц и Аспиш:
— Ще го убия! Знаете, че ще го направя! Отзовете хората си!
Погледна към тълпата и видя, че тя прави път на госпожица Пул. Тя застана на платформата и с ледена усмивка попита:
— Добре ли сте, господин министър?
— Жив съм — измънка Крабе. — Доктор Лоренц приключи ли работата си?
— Да.
— А вашите повереници?
— Както виждате, съвсем добре са — горят от желание да ви защитят и да отмъстят за херцога.
Крабе въздъхна.
— Може би така е най-добре, да. Ще трябва да приготвите тялото му.
Госпожица Пул кимна, погледът й се плъзна покрай Свенсон към Елоиз.
— Изглежда сме ви подценили, госпожо Дужон!
— Оставихте ме да умра! — извика Елоиз.
— Разбира се — извика Крабе. — Вие се провалихте на изпитанието. Изглеждаше, че наистина ще умрете, като другите. Нищо не можеше да се направи. Грешите, като вините Елспет. Освен това вижте се, толкова сте дръзка!
— Смятате ли, че сме прибързали с решението си, господин министър? — попита госпожица Пул.
— Да. Може би госпожа Дужон все пак ще се присъедини към нас.
— Да се присъединя към вас? — извика Елоиз. — Да се присъединя? След всичко… след всичко, което…
— Забравяте нещо — прекъсна я госпожица Пул. — Дори вие да не помните защо дойдохте, аз добре помня всяка противна малка тайна, която ни предложихте в замяна на издигането си.
Елоиз стоеше с отворена уста. Погледна Свенсон, после пак госпожица Пул.
— Аз не… не мога…
— Искахте го преди — каза госпожица Пул. — И все още го искате. Доказахте, че сте доста дръзка.
— Нямате избор, мила моя — каза Крабе с въздишка.
Свенсон видя объркването по лицето на Елоиз и притисна силно пистолета към ухото на Крабе, за да го накара да млъкне.
— Не ме ли чухте? Тръгваме веднага!
— О, да, доктор Свенсон. Чухме ви съвсем ясно — измърмори Крабе и потръпна. Вдигна очи към госпожица Пул. — Елспет?
Ледената усмивка не бе слязла от лицето й.
— Какъв кавалер сте само, докторе. Първо госпожица Темпъл, а сега госпожа Дужон — истински колекционер на сърца. Никога не бих предположила.
Свенсон дръпна Крабе към стълбите.
— Да тръгваме…
— Елспет… — изграчи заместник–министърът.
— Няма — заяви госпожица Пул.
— Моля? — попита Свенсон.
— Няма. Колко патрона са останали в револвера ви?
Аспиш се провикна отдолу, безплътен глас:
— Тя стреля три пъти, а в барабана има шест патрона.
— Така значи — продължи госпожица Пул и посочи струпалите се под тях мъже. — Три изстрела. Ние сме поне десет души, а вие в най-добрия случай можете да застреляте трима. Ще ви хванем.
— Но първият, когото ще застрелям, е министър Крабе.
— По-важно е работата ни да продължи, а вашето бягство може да я застраши. Съгласен ли сте, господин министър?
— За съжаление, Свенсон, дамата е права…
Свенсон го перна по главата с дулото на револвера.
— Млъквай!
Госпожица Пул се обърна към мъжете:
— Доктор Свенсон е германски агент. Той успя да причини смъртта на благородния брат на самата кралица.
Доктор Свенсон погледна Елоиз. Очите й се бяха разширили от страх.
— Бягай — каза й. — Аз ще ги задържа…
— Не си правете труда, госпожо Дужон — каза госпожица Пул.
Не можем да позволим на нито един от двама ви да си тръгне, наистина не можем. И ви обещавам, докторе, че колкото й време да спечелите със смелостта си за своята съюзница, с тази рокля тя няма да надбяга тези господа на трите мили открит път.
Свенсон не знаеше какво да прави. Не вярваше, че биха пожертвали Крабе толкова лесно, но можеше ли да рискува живота на Елоиз? Но ако се предадеше, каква надежда за оцеляване щяха да имат? Никаква! Щяха да станат пепел в пещта на Лоренц — ужасяваща мисъл…