Стъклените книги на крадците на сънища

Когато минаха покрай госпожица Пул за втори път, я видя да раздава книги на хората по пейките — тези бяха с червена вместо с черна кожена подвързия — и да шепне нещо на всеки. Предположи, че това е новият код и ключът за новите съобщения. Тя видя, че я гледа, и се усмихна. От двете й страни бяха мъжът и жената, при които отначало бе седнал във влака. Едва ги позна. Макар да се бяха преоблекли — неговите дрехи бяха изцапани с машинно масло и сажди, а нейните й бяха видимо широки, промяната бе по-скоро в лицата им. Там, където преди бе имало напрежение и подозрение, Свенсон видя лекота и увереност — сякаш бяха съвсем различни хора. Те също му кимнаха и се усмихнаха ведро. Запита се кои ли са те в обществото, кого са предали току-що и какво са открили в стъклената книга, та да ги промени толкова.

Мъчеше се да осмисли всичко това, напрягаше уморения си мозък да работи, но не се получаваше. Каква беше разликата между стъклената книга и Процеса? Книгата очевидно можеше да убива, макар че това изглеждаше почти жестоко произволно като токсичната реакция към медузи например, защото той се съмняваше, че смъртните случаи са нарочни или планирани. Но какво правеше книгата? Елоиз му бе разказала, че е потънала в нея, говорила бе за видения. Той си помисли за смайващите свойства на картата от синьо стъкло и после го пренесе към преживяването с книга… но какво друго… чувстваше, че е близо до нещо… писането… в книгата трябва да се пише, мислите трябва да се запечатат… това ли правеха? Спомни си описанието на Чан на Института, за мъжа, който изпуснал книгата, докато я правел — докато някак си и правел от Анжелик — мъжът от кухнята на Крабе. Каква беше разликата между това да използваш един човек, за да направиш книгата, а после да използваш тези хора тук, за да пишат в нея… или да бъдат привлечени в ноктите й като в паяжина? Ами Процесът? Струваше му се, че това е просто превръщане — химически електрически процес, който използва свойствата на индиговата смола, индигова смола, някак стопена на стъкло, за да повлияе на характера: да свали задръжките и да размие лоялността. Дали просто не изтриваше моралните устои? Или ги пренаписваше? Помисли си колко много може да постигне в живота човек без скрупули или сто такива човека, които работят заедно и броят им нараства всеки ден… Не, трябваше да се върне на първоначалния въпрос: каква беше разликата между Процеса и книгата? Обърна се и погледна госпожица Пул и малката й класна стая сред куповете шлака. Беше въпрос на посока, осъзна изведнъж. В Процеса енергията се вливаше в обекта, като изтриваше задръжките и го обръщаше на страната на каузата. При стъклената книга енергията биваше изсмуквана от обекта — заедно със (или под формата на енергията на спомените му) специфични преживявания от живота му. Несъмнено това беше изнудването: тайните, които тези нещастни лакеи трябваше да издадат, сега бяха отделени в книгата на госпожица Пул, а книгата — също като картите — позволяваше на всеки да преживее тези срамни случки. Нямаше да има отричане нито край на властта на Кликата над замесените по този начин.