Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Полковник Аспиш — извика доктор Лоренц. — Почти…
Аспиш жестоко удари Свенсон по тила и го събори на колене.
Някъде отзад — сякаш от километри — се чу тихият смях на Лоренц.
— Не си го и помисляй! — изсъска Аспиш над ухото му.
Свенсон знаеше, че вероятно ще умре, но също така знаеше, че ако не се изправи, ще изгуби и нищожния шанс, който има. Изплю се, избърса уста с ръкав и със смътна изненада забеляза, че все още стиска в ръка синята карта. С нечовешко усилие опря другата си ръка на мръсната земя и се надигна. Изправи се, залитна и Аспиш го хвана за яката, за да не падне. Лоренц продължаваше да се смее, а Крабе се провикна някъде отгоре:
— Доктор Свенсон! Да ви е хрумнало нещо ново за местонахождението на другарите ви?
— Казаха ми, че са мъртви — извика той в отговор, гласът му беше дрезгав и слаб.
— Може и да са — отвърна Крабе. — Може би ви отнехме предостатъчно време.
Зад себе си чу металическия звук, когато полковник Аспиш извади сабята си. Трябваше да се обърне и да се изправи срещу него. Трябваше да счупи картата на две и да забие острия ръб във врата му в очите му или… не можеше да се обърне. Можеше единствено да гледа доволното лице на Крабе, надвесено над перилото. Свенсон посочи стените на кариерата и викна на заместник-министъра:
— Мекленбург.
— Моля?
— Мекленбург. Тази кариера. Разбирам връзката, вашата индигова смола. Това може да е само малък залеж. Мекленбургските планини трябва да са пълни с нея. Ако контролирате херцога, властта ви няма край… такъв ли е планът ви?
— План ли, доктор Свенсон? Боя се, че такъв е случаят. Планът е какво да правим с властта, която успяхме да постигнем. С помощта на мъдри люде като нашия херцог тук…
Свенсон плю с презрение и Крабе спря насред изречението.
— Толкова вулгарно…
— Вие обидихте страната ми — отвърна Свенсон. — Обидихте и тази. Ще си платите, всички до един.
Крабе погледна над рамото на Свенсон към полковник Аспиш и каза:
— Убийте го!
Изстрелът го изненада, тъй като бе очаквал удар със сабя — и му отне още миг да осъзнае, че не той е улученият от куршума. Чу писъка — отново се запита дали излиза от неговата уста — и после видя как херцогът на Сталмере полита към парапета, стиснал дясното си рамо, а между дългите му бели пръсти, притискащи раната, блика кръв. Крабе се обърна, устата му се отваряше и затваряше беззвучно. Херцогът се свлече на колене, главата му се плъзна по перилата. Над и зад тях, стиснала здраво револвера с две ръце, стоеше Елоиз.
— По дяволите, госпожо! — изкрещя Крабе. — Знаете ли кого застреляхте? Това е углавно престъпление! Държавна измяна! — Тя стреля пак и този път куршумът прониза херцога в гърдите и оттам бликна гъст фонтан кръв. Устата на Сталмере се отвори изненадано от ужасяващата агония и той се строполи на дъските.
Свенсон бързо се завъртя, почерпил нови сили от спасението си, и — спомняйки си нещо, което някога бе видял в един пристанищен бар — настъпи ботуша на полковник Аспиш, като в същия момент го блъсна силно с две ръце. Полковникът политна назад, а Свенсон отпусна цялата си тежест върху крака му, така че полковникът не можеше да запази равновесие и да спре падането си. Свенсон чу как костите изхрущяха, когато полковникът се стовари на земята и изкрещя от гняв и болка. Отскочи встрани — Аспиш, макар и на земята, размахваше сабята си — и се втурна към стълбите. Елоиз стреля отново — но не улучи Крабе, който се беше свил в ъгъла на площадката, прикрил лицето си с ръце. Свенсон се засили и го удари в корема. Крабе се сви надве със стон, ръцете му стиснаха корема му. Свенсон замахна пак към вече откритото лице на заместник-министъра и онзи се свлече на земята. Свенсон изпъшка — не беше предполагал колко болят ръцете от такива удари — и запреплита крака към спасителката си.
— Бог да те поживи, мила моя — каза задъхано, — спаси ми живота. Нека да се качим…
— Идват! — каза тя, в гласа й се надигна страх. Той погледна назад и видя помощниците на Лоренц и групата мъже от пейките да тичат към тях. Лоренц бе помогнал на Аспиш да се изправи и накуцващият и подскачащ полковник размахваше сабята си и ревеше заповеди.