Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Защото сте такава — отвърна мистър Пот.
— Докажете го, сър — разгорещи се мистър Уинкл, — докажете го.
Злобно се свъси мъдрото лице на редактора, докато измъкваше от джоба си сутрешния брой на „Независимост“; и слагайки пръст върху една от колоните, захвърли вестника през масата към мистър Уинкл.
Този джентълмен вдигна вестника и зачете следното:
„Нашият невзрачен и подъл колега в някои отвратителни свои бележки по повод неотдавнашните избори в нашия град дръзна да извърши покушение върху свещената неприкосновеност на частния живот, като намекна по доста недвусмислен начин за личните дела на бившия ни кандидат и, смеем да добавим, бъдещ представител — мистър Физкин (без оглед на долно спечелената изборна победа). Какво цели с това нашият мерзък колега? Какво би казал този грубиян, ако и ние като него потъпчем всякаква благопристойност в обществените отношения и приповдигнем завесата, щастливо прикриваща неговия частен живот от публичния присмех, да не кажем от публичното презрение? Ние обаче само ще посочим и осветлим някои факти и обстоятелства, които са общоизвестни и всеки ги вижда, освен късогледия като къртица наш колега, обнародвайки това стихотворение — получено, докато пишехме първите редове на тази статия — на един талантлив наш съгражданин и сътрудник!
— Е? — тържествено рече мистър Пот. — С кое име се римува „спинкал“, негоднико?
— С кое име се римува „спинкал“ ли? — рече мисис Пот, която, влизайки точно в този момент, попречи да се получи някакъв отговор. — Рима на „спинкал“ ли? Уинкл, разбира се. — И казвайки това, мисис Пот ласкаво се усмихна на разстроения пикуикист и протегна ръка към него. Развълнуваният млад мъж щеше да я поеме в своето смущение, но Пот възмутено се намеси.
— Назад, госпожо, назад! — извика редакторът. — Да му подавате ръката си пред моите очи?
— Мистър Пот? — отвърна стъписаната дама.
— Погледни, нещастнице, погледни тук! — възкликна съпругът. — Вижте, госпожо: „… че тъй ще ви изневерява“. Това сте вие госпожо, вие…
И в този си изблик на ярост, който все пак бе придружен от известно потрепване пред израза върху лицето на съпругата му, мистър Пот запрати последния брой на „Независимост“ в краката й.
— Но, боже мой, сър — каза смаяната мисис Пот, навеждайки се да вдигне вестника. — Боже мой, сър!
Мистър Пот изтръпна под надменния поглед на своята жена. Беше направил върховно усилие да се въоръжи с всичката си смелост, но скоро захвана да се разоръжава.
Нищо страшно няма повидимому в израза „боже мой, сър!“, когато го четете; но тонът, с който бе казан, и погледът, който го придружаваше, взети заедно, изглежда, представляваха указание за възмездието, грозящо да се стовари по-късно върху главата на Пот, и оказаха пълното си въздействие върху него. И най-неопитният наблюдател би могъл да схване по разтревожената му физиономия с каква готовност той би отстъпил своите уелингтънски ботуши на всеки безстрашен заместник, който би се съгласил да застане в тях в този миг.
Мисис Пот прочете статията, нададе оглушителен вик и се просна с цялата си дължина върху килима пред камината, като тупаше по него с токовете си и пищеше по начин, който не оставяше никакво съмнение за естеството на чувствата й в случая.
— Скъпа моя — промълви вцепененият от ужас Пот, — аз не казах, че го вярвам… аз… — Но гласът на нещастника бе удавен в писъците на неговата половинка.
— Мисис Пот, драга госпожо, смея ли да ви замоля да не губите самообладание — рече мистър Уинкл; но виковете и тупането с токове ставаха все по-шумни и по-чести.
— Мила моя — рече мистър Пот, — искрено съжалявам. Ако не щадиш собственото си здраве, пощади мене, мила моя. Ще се събере народ около къщата. — Но колкото по-настоятелни бяха молбите на мистър Пот, толкова по-яростно се сипеха виковете.
За щастие все пак, към особата на мисис Пот бе прикрепена телохранителка, една млада дама, чиято основна задача бе да се грижи за нейния тоалет, но тя се оказваше полезна и при много други случаи, а най-вече постоянно да подпомага и съдействува на своята господарка при всички нейни прищевки и склонността й да противоречи на желанията на нещастния Пот. Писъците достигнаха съответно до ушите на тази млада особа и я доведоха в стаята със скорост, застрашаваща осезателно да повреди извънредно изящно подредените й къдрици и боне.