Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
А за нещастие се случило тъй, че старият Лобс бил зверски разлютен, защото бил страшно гладен. Натаниъл Пипкин ясно го чувал как ръмжи като стар овчарски пес с пресипнало гърло; и колчем горкият тънкокрак чирак влизал в стаята, старият Лобс тозчас го погвал с ругатните си по най-свиреп сарацински начин, несъмнено без друга причина или цел, а просто да си излее яда с някое и друго ненужно проклятие. Най-сетне му сложили стоплената вече вечеря на масата и той се нахвърлил на яденето както му бил редът; слугата набързо очистил всичко, той целунал дъщеря си и си поискал лулата.
Природата била поставила колената на Натаниъл Пипкин съвсем близо едно до друго, но когато той чул, че старият Лобс си поискал лулата, те се заблъскали едно о друго, сякаш щели взаимно да се стрият на прах; понеже в същия този шкаф, дето бил той, на една от двете куки висяла голяма кафява лула със сребърно огнище, същата лула, която той бил виждал на устата на стария Лобс редовно всеки следобед и всяка вечер в продължение на последните пет години. Двете девойки се втурнали да търсят лулата до горния етаж, до долния етаж, навсякъде, но не там, дето знаели, че в действителност се намира, а през това време старият Лобс беснеел неописуемо. Най-после той се сетил за шкафа и се запътил нататък. Има ли някаква полза дребничък човек като Натаниъл Пипкин да тегли крилото навътре, ако едър, силен мъжага като стария Лобс го тегли навън! Старият Лобс дръпнал веднъж, вратата широко се отворила и открила Натаниъл Пипкин, застанал вътре, изправен като свещ, треперещ от ужас от главата до петите. Боже господи! Какъв страшен поглед му хвърлил старият Лобс, когато го измъкнал за яката и го задържал на лакът от себе си.
— По дяволите, какво дириш ти тук? — викнал старият Лобс със страховит глас.
Натаниъл Пипкин бил загубил и ума и дума, а старият Лобс го разтърсвал напред-назад около две-три минути, за да му се подредят мислите в главата.
— Какво дириш тук? — ревнал старият Лобс. — Да не си дошъл за дъщеря ми, а?
Старият Лобс рекъл туй само на подбив; защото не можел и да допусне, че дързостта на един смъртен можела да доведе Натаниъл Пипкин тъй далече. Какво било неговото възмущение, когато горкият човечец отговорил:
— Да, наистина, мистър Лобс. Аз дойдох заради вашата дъщеря. Аз я любя, мистър Лобс.
— Какво! Ти, сополив, кривонос, хилав негоднико! — задъхал се старият Лобс, сякаш зашеметен от ужасяващото признание. — Какво значи това? Да ми кажеш туй в лицето! Ще те удуша, проклетнико!
Било твърде вероятно старият Лобс в кипящия си гняв да изпълни тази своя закана, ако ръката му не била спряна от една съвсем неочаквана поява, а именно на Марииния братовчед, който излязъл от шкафа и запътвайки се към стария Лобс, му казал:
— Не бих могъл да допусна, сър, тази безобидна личност, поканена тук, за да се забавляват девойките, да поеме върху си по толкова благороден начин вината (ако изобщо има вина), за която аз съм отговорен и която съм готов да призная. Аз любя вашата дъщеря, сър, и дойдох тук, за да се видя с нея.
Старият Лобс се ококорил, като чул това, но не чак толкова, колкото Натаниъл Пипкин.
— Тъй ли? — рекъл старият Лобс; той най-после успял да си поеме дъх и да проговори.
— Да, тъй.
— А аз отдавна вече съм ти запретил да стъпваш у дома.
— Да, иначе нямаше да дойда скришом тук тази вечер.
Неприятно ми е да отбележа този факт, но старият Лобс, струва ми се, е щял да удари братовчеда, ако неговата хубава дъщеря с блестящите си, плувнали в сълзи очи, не се била вкопчила в ръката му.
— Не го спирай, Мария — рекъл младежът. — Ако той има желание да ме удари, остави го. За нищо на света не бих допуснал и косъм да падне от посивялата му глава.
Старият човек свел поглед при този укор и срещнал очите на своята дъщеря. Аз вече споменах веднъж или два пъти, че те били много блестящи и макар и пълни със сълзи, тяхното въздействие в този миг не било в никой случай намалено. Старият Лобс извърнал глава встрани, сигурно за да избегне убеждаващата им сила, когато сякаш по изрично желание на съдбата погледът му срещнал личицето на лукавата малка братовчедка, която, поизплашена за брат си и поразвеселена от Натаниъл Пипкин, имала такъв очарователен (примесен и с мъничко закачливост на туй отгоре) израз, що би могъл да възхити всекиго: и стар, и млад. Тя хванала ласкаво под ръка стария човек и му пошепнала нещо на ухото; правил старият Лобс що правил, но не издържал и се усмихнал, а същевременно една сълза се плъзнала надолу по бузата му.