Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Пет минути по-късно другите девойчета слезли от горния етаж със свенлив кикот; и докато младите преливали от щастие, старият Лобс извадил лулата си и запушил; и забележително обстоятелство — точно тази лула тютюн била най-успокоителната и приятна лула тютюн, що бил пушил през целия си живот.
Натаниъл Пипкин сметнал за най-разумно да запази своята тайна за себе си и понеже сторил това, спечелил постепенно благоразположението на стария Лобс, който след известно време го научил да пуши, и години наред след туй те често сядали вън в градината през хубавите вечери и пушели и пиели с подобаваща тържественост. Натаниъл Пипкин скоро се съвзел от последиците на своето увлечение, защото намираме неговия подпис в регистрите на енорията като свидетел при бракосъчетанието на Мария Лобс с нейния братовчед; изглежда също, по данни от други документи, че нощта след сватбата той прекарал в селския участък, защото в крайно нетрезво състояние извършил различни простъпки по улиците, като при всичките подстрекател и съучастник му бил мършавият тънкокрак чирак.
Глава осемнадесета
След приема у мисис Хънтър пикуикистите останаха два дни в Ийтъисуил, като с тревога очакваха вест от техния многоуважаван вожд. Мистър Тъпман и мистър Снодграс бяха отново оставени на собствените си възможности да се забавляват; а мистър Уинкл, отстъпвайки пред извънредно настойчивата покана, остана да гостува в дома на мистър Пот и да посвещава времето си на неговата любезна съпруга. От време на време мистър Пот допълваше щастието им със своето присъствие. Потънал в напрегнатите си размишления за преуспяване на обществото и смазване на ийтънсуилската „Независимост“, този велик мъж нямаше навик да се спуска от духовните висини до скромните низини на обикновените умове. При този случай обаче, сякаш нарочно да направи чест на всички последователи на мистър Пикуик, той се отпусна, освободи се, слезе от своя пиедестал и стъпи на земята: великодушно пригоди своите забележки към равнището на стадото и ако не по дух, то по външна изява се сля с него.
Като се има пред вид благосклонното разположение на тази знаменита обществена личност към мистър Уинкл, лесно може да си представите огромната изненада, изписана върху лицето на втория джентълмен, когато, седнал самичък в столовата, видя вратата да се отваря припряно и също тъй припряно да се затваря при влизането на мистър Пот, който гордо и величествено се отправи към него и отблъсквайки подадената му ръка, скръцна със зъби, сякаш да придаде повече язвителност на онова, което щеше да каже, и произнесе с режещ като трион глас:
— Змия!
— Сър! — възкликна мистър Уинкл и скочи от стола си.
— Змия — повтори мистър Пот, като повиши тона си и след това отведнъж го понижи. — Аз казах змия, сър, схващайте го както искате.
Ако сте се разделили с някого в два часа след полунощ в най-добри приятелски отношения и отново се видите с него в девет и половина, а той ви нарече „змия“ вместо поздрав, не е неоснователно да предположите, че междувременно е възникнало нещо от неприятно естество. Това бе изводът и на мистър Уинкл. Той върна ледения поглед на мистър Пот и в отговор на поканата на разгорещения джентълмен се помъчи да схване смисъла на тази „змия“. Но тъй като не успя нищо да схване, след няколко минутно пълно мълчание той рече:
— Змия ли, сър? Змия ли, мистър Пот? Какво имате пред вид, сър?… Това трябва да е шега.
— Шега ли, сър? — възкликна мистър Пот с движение на ръката, разкриващо силното му желание да запрати металическия чайник върху главата на своя гост. — Шега ли?… Но не, аз трябва да запазя спокойствие, трябва да бъда спокоен, сър. — И той доказа своето спокойствие, като се хвърли в едно кресло, а устата му се разпени от гняв.
— Драги мой сър — подхвана мистър Уинкл.
— Драги сър! — отвърна мистър Пот. — Как смеете да се обръщате към мен с „драги сър“, сър? Как смеете да го правите и да ме гледате в очите?
— Е добре, в такъв случай, сър — отговори мистър Уинкл, — как смеете вие да ме гледате в очите и да ме наричате „змия“?