Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

На другия ден Натаниъл Пипкин видял стария Лобс да излиза яхнал старото си сиво пони и след множество знаци, правени на прозореца от лукавата малка братовчедка, целта и значението на които той съвсем не можал да проумее, мършавият тънкокрак чирак пристигнал да го уведоми, че господарят му нямало да се прибере нея вечер и че госпожиците щели да чакат мистър Пипкин на чай точно в шест. Как привършили учебните часове този ден нито Натаниъл Пипкин, нито неговите ученици знаели повече, отколкото знаете вие; но те все пак привършили някак си и след като момчетата се разотишли, Натаниъл Пипкин до шест часа се гласил на воля. Не че му трябвало дълго време да се чуди кои дрехи да облече, защото нямал никакъв избор в случая; но да ги сложи тъй, че да му отиват най-добре, и да ги пооправи тук-таме предварително, било задача съвсем не лека и маловажна.

Той заварил немногобройно приятно общество, състоящо се от Мария Лобс, братовчедка й Кейт и още три-четири девойчета, жизнерадостни червенобузи лудетини. Натаниъл Пипкин се уверил със собствените си очи, че мълвата не преувеличавала богатствата на стария Лобс. На масата били положени чайникът, захарницата и каничката за сметана от чисто сребро и истински сребърни лъжички, с които да се разбърква чаят, и чашки от истински китайски порцелан, от които да се пие, чинии от същия порцелан със сладкишите и препечения хляб. Единственото дразнещо обстоятелство било присъствието на друг сродник, брат на братовчедката Кейт, когото Мария назовавала „Хенри“ и който сякаш искал да задържи Мария Лобс само за себе си там, на единия край на масата. Приятно е да се наблюдава обич между роднини, но не и когато е прекалена, и нямало как да не мине през ума на Натаниъл Пипкин, че Мария Лобс несъмнено е извънредно привързана към своите близки, дори да обръща внимание на всичките заедно толкоз, колкото само на този братовчед. След чая, когато малката лукава братовчедка предложила да играят на „сляпа баба“, някак си се случвало все тъй, че Натаниъл Пипкин бил почти винаги сляп и щом хванел въпросния братовчед, непременно и Мария Лобс била някъде наблизо. И докато лукавата малка братовчедка и другите девойчета му дърпали косата, щипели го, препречвали му пътя със столове и какво ли не още, Мария Лобс сякаш все се държала настрани от него. А веднъж — веднъж само — Натаниъл Пипкин бил готов да се закълне, че чул звук от целувка, после слаб укор от Мария Лобс и сподавен смях от нейните приятелки. Всичко туй било странно — много странно, и кой знае какво е щял да направи Натаниъл Пипкин по този повод, ако мислите му не били взели отведнъж друга насока.