Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

По-хубаво краче, по-весела душа, по-сладки трапчинки на бузите и по-спретната снага от тези на Мария Лобс, дъщерята на стария сарач, не били виждани по цялата земя, която те украсявали. В очите й святкало такова едно дяволито пламъче, що би стигнало до много по-нечувствително сърце от това на Натаниъл Пипкин. И имало такъв весел звън в нейния радостен смях, че и най-заклетият човекомразец не можел да не се усмихне, щом го чуел. Дори сам старият Лобс в най-буен пристъп на гняв не можел да устои на своята хубава гальовна дъщеря; а когато тя и нейната братовчедка Кейт — палава, дръзка, очарователна малка особа — предприемали задружно нападение срещу стария човек — а това, нека бъдем искрени, ставало много често, — той не можел нищо да им откаже, ако ще би да пожелаели част от несметните, неизчерпаеми съкровища, скрити на тъмно в желязното ковчеже.

Сърцето на Натаниъл Пипкин затупкало силно в гърдите му, когато една лятна привечер видял на стотина метра пред себе си двете обаятелни девойчета точно сред онази поляна, дето той често ходел да се разхожда, докато се стъмни, вглъбен в мислите си за красотата на Мария Лобс. Но макар и неведнъж дотогава да си бил представял как смело ще се приближи до Мария Лобс и ще й разкрие своята страст, стига само да я срещне, сега, когато тя неочаквано се озовала пред него, усетил как цялата кръв нахлува в главата му в ущърб на нозете, които, лишени от обичайната си дажба, затреперили под него. Когато девойките спирали да си откъснат цвете или се заслушвали в песента на птичките, Натаниъл Пипкин също спирал и се правел на потънал в размисъл, а това било и самата истина, защото той се питал какво въобще би трябвало да стори, когато те тръгнат да се връщат, а това било неизбежно след известно време и тогава щели да се срещнат лице с лице. И макар че се страхувал да ги настигне, не можел да се помири с мисълта да ги загуби от поглед; тъй че, когато те тръгвали по-бърже, и той тръгвал по-бърже; когато те се маели, и той се маел; когато те спирали, и той спирал; и туй можело да трае, докато мракът паднел, ако Кейт не погледнала закачливо назад и не кимнала насърчително на Натаниъл да се приближи. Имало нещо в обноската на Кейт, на което не можело да се устои, и Натаниъл Пипкин се отзовал на поканата; и след порядъчно много поруменяване от негова страна и невъздържан смях от страна на лукавата малка братовчедка, Натаниъл Пипкин паднал на колене в росната трева и заявил непоколебимата си решителност да остане тъй вовеки веков, ако не му бъде позволено да се изправи като признат избраник на Мария Лобс. В отговор на това в тихия вечерен въздух звъннал веселият смях на Мария Лобс — но сякаш с нищо не нарушил тишината: тъй приятно звучал той; лукавата малка братовчедка се кикотела още по-невъздържано от преди, а Натаниъл Пипкин се изчервил повече от когато и да било. Най-сетне Мария Лобс, повлияна от все по-усърдните увещания на обезумелия от любов човечец, извърнала глава и прошепнала на братовчедка си да каже — във всеки случай Кейт наистина казала, — че Мария се чувствувала много поласкана от ухажването на мистър Пипкин; че с ръката и сърцето и разполагал нейният баща; но че никой не можел да остане равнодушен към достойнствата на мистър Пипкин. И тъй като всичко туй било казано с много тържественост, и тъй като Натаниъл Пипкин изпратил до дома Мария Лобс и се опитал да я целуне на раздяла, той си легнал много щастлив и цяла нощ му се присънвало, че смекчава сърцето на стария Лобс, отваря желязното ковчеже и се оженва за Мария.