Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Питър изглеждаше силно впечатлен. Триеше с кърпичка обрамчените си с телени рамки очила и заявяваше, че цялата тази работа никак не му се нравела. Отказаха на кандидатите, които предлагаха да се нанесат заедно с любимите си мишки, белки, питони или папагали, както и на вегетарианците, на едно момиче с бурка и на друго, което ядяло само къри и не се миело.
Приеха Жан Пъпчивия в момента, в който се представи. Той ги спаси от лунатиците, мадамите ексхибиционистки и жаркия малиец.
Ортанс реши, че не й се иска нито да го събужда, нито да говори с него. Продължи направо към стаята си, за да обмисли всичко, което оставаше да се върши.
Трябваше също да съчини едно добре аргументирано експозе за Филип.
Жан Пъпчивия по документи се казваше Жан Мартен.
Жан Мартен не спеше. Жан Мартен гледаше телевизия. Когато Ортанс влезе, той затвори очи и ги отвори веднага след като тя му обърна гръб.
Чумата.
Щеше да я смаже. Все още не знаеше по какъв начин, но това момиче щеше да си плати.
Първо, заради проклетията си и заради всички останали, които го наричаха ходеща гнойна пъпка и пълнена зелка. Мъките му започнаха с появата на първата гнойна пъпка, когато стана на четиринайсет. Отначало бе просто някаква лека подутина, която го сърбеше, после се превърна в разрастващо се червено петно, което се подува, подува и завършва с бяло връхче на върха, пълно с гной, след това гнойта потича, като заразява други части на лицето и го превръща във верига от гноясали кратери. Допреди това си беше едно напълно нормално хубаво момче, което жените от семейството целуваха, галеха, глезеха, пред което се разнежваха. Братовчедка му, съседското момиче и съученичките му се заглеждаха подире му. Не че беше някакъв красавец, съвсем не, дори беше леко недодялан, но бе единственият син и наследник на г-н и г-жа Мартен, производители на нуга от Монтелимар, семейно предприятие, което се предаваше от баща на син от 1773 г., когато нугата се превърна в емблема на града и в световноизвестно и високоценено лакомство. Монтелимар, градът на халвата нуга с три хиляди тона годишно производство. Жан Мартен щеше да продължи семейния бизнес така, както го бяха продължили баща му, преди него дядо му, прадядо му, прапрадядо му. Щеше да кара мерцедес, да живее в „красивата къща“ и да се ожени за дъщерята на някой виден съгражданин. Можеше дори да се сроди с някоя друга прочута династия на нугата. Жан Мартен беше прекрасна партия за женитба.
Но ето че се пукна първата гнойна пъпка…
Никога повече не го погледнаха право в очите и той също се научи да отклонява поглед. Майка му го гледаше, изпълнена със състрадание, мърмореше, горкото ми момче, горкото ми момче, когато си мислеше, че няма да я чуе. В нейното семейство не си и помисляха да се допитат до дерматолог. Вярваха, че ще мине, че е от възрастта, че след първото момиче… — баща му и приятелите му се шегуваха, ръчкайки се с лакът — ще му мине, пъпките ще изчезнат по чудо. Само дето нито едно момиче няма да позволи да го целуне такъв като мен, протестираше вътрешно Жан Мартен. Заключваше се в банята, заставаше пред огледалото, проследяваше меандрите на жълтата лава, зигзазите на огнените пъпки и се оплакваше. Когато го засърбеше непоносимо, се разчесваше до кръв и си отдъхваше… но кожата му се нашарваше с неизличими белези.
Тогава се отдаде на яка мастурбация. Напразно.
Изпопрочете де каквото намери за младежките пъпки. Лепеше си по лицето кожа от свинска зурла, приготвяше си маски от зелена глина, пръскаше се с вода от Мъртво море, употребяваше лосион от бензоил пероксид, клепаше се с оловни и медни помади, с йодиран спирт, с 90% спирт, гълташе всевъзможни хапчета, от които му се гадеше…
Отново се върна към мастурбацията.
Всички момчета си имаха приятелки, с изключение на него.
Всички момчета ходеха по купони, с изключение на него.
Всички момчета се показваха по перки, с изключение на него.
Всички момчета се бръснеха и се поливаха с лосиони, с изключение на него. Лосионите за след бръснене му изгаряха кожата.
Той се подуваше, зачервяваше се, пъпките прегаряха, образуваха корички, кожата му се белеше и отново всичко започваше отначало. Лицето, гърдите, гърбът му бяха покрити с гнойни рани. Престана да излиза от къщи.
Съсредоточи се върху ученето. Взе си матурата с много добър. Изкара една година подготвителен клас, за да кандидатства за Висшето търговско училище. Радостни от отличните учебни резултати на сина си, техните му подариха мотор и той започна да кара като луд по пътищата, с лице, брулено от вятъра, за да завехнат пъпките.