Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Ортанс седеше, изправила рамене, опитвайки се да събере останките от гордостта си и достойно да се измъкне от конфузното положение.
— Разбирам, много добре дори… Сигурно си прав. Но тези пари ужасно ми трябват. А и понятие нямам към кого да се обърна. Не познавам нито един милиардер! Докато ти… ти си тъпкан с мангизи. Защо нещата са толкова лесни, когато си дърт, а толкова трудни, когато си млад! Би трябвало да е обратното! Би трябвало да правите всичко, за да насърчавате младите…
— Не можеш ли да поискаш заем от училището? Или от банка? Досието ти е впечатляващо…
— Притисната съм от времето. Всичко съм премислила, но така и не намерих решение.
— Не съществува проблем, който да не може да се реши. Няма такова нещо.
— Лесно ти е да го кажеш! — измърмори Ортанс, на която започна да й писва от житейски мъдрости.
Сигурна съм, че мисли за Ирис. Тя го обичаше, както се обича подписан чек без указана сума. А това не е особено похвално за никой мъж.
— За Ирис ли мислиш, докато ме баламосваш?
— Не те баламосвам.
— Но аз не съм като нея! Претрепвам се от работа! И не искам нищо от никого. Освен от мама, но то е минималното…
— И Ирис в началото се претрепваше от работа. Беше една от блестящите студентки от групата си в Колумбийския университет и после… всичко стана прекалено лесно. Реши, че е достатъчно да се усмихва и да пърха с мигли. Захвърли работата, престана да търси идеи. Започна да манипулира, да хитрува и мами… Накрая мамеше всички, дори себе си! На двайсет години беше като теб, а после…
Колко бързо се променят нещата!, помисли Ортанс. Когато дойдох, той беше един наперен мъж, а сега внезапно се натъжи. Достатъчно бе да споменем Ирис, за да изгуби цялата си самоувереност и да се върне в миналото.
— И аз бях виновен. Аз й помогнах да сключи сделка с живота, аз бях този, който подхранваше илюзиите й. Поставях я толкова високо! Преглъщах всичките й лъжи. Въобразявах си, че я обичам… А в действителност я унищожих. От нея можеше да излезе прекрасен човек.
Той повтори шепнешком, сякаш говореше на себе си, суетна, толкова суетна, повърхностна…
Ортанс се възпротиви:
— Но това е минало. Не ме интересува. Интересуват ме настоящето и бъдещето. И какво ще правя след час. Към кого да се обърна, как да се справя с положението… За нищо друго не ми дреме. Всеки отговаря за своя живот, Ирис е преминала покрай своя, жалко за нея, но аз, аз трябва да изнамеря отнякъде тези три хиляди лири или ще си прережа вените!
Филип я слушаше и си казваше, права е, тя не може да плаща заради вятърничавата си леля. Тя е различна, но не желая да се окажа косвеният виновник за нещастието й.
Сервитьорът ги попита дали ще поръчат някакъв десерт. Ортанс не го чу. Не беше се докоснала до печеното пиле. Имаше толкова отчаян вид, че Филип престана да мисли за Ирис и се върна в настоящето.
— Знаеш ли какво ще направиш…
Ортанс се втренчи намръщено в него.
— Ще седнеш и ще ми напишеш кратък проект с намеренията си. Прегледно съставен: точки, подточки, както си му е редът… Напиши и за „Сейнт Мартинс“, представи творческата си биография, подчертай, че си избрана измежду стотици кандидати, развий идеята си, как си смятала да я осъществиш, бюджета, който са ти отпуснали, и аз ще те представя на един финансист, който евентуално ще ти даде заем или ще направи дарение, ще зависи от това, дали ще съумееш да се продадеш… Съдбата ти е в твоите ръце, а не в моите, възбуждащо е, нали?
Ортанс кимна. На устните й заигра бледа усмивка, изместена скоро от истинска широка усмивка, накрая се захили като тиква на Хелоуин. Отпусна се, протегна се. Предизвикателството, което й предлагаше Филип, я изпълни с живот. Тя затърси приборите си, готова да нападне печеното пиле, но видя, че сервитьорът ги е отнесъл заедно с чинията. Огледа се изненадано, после сви рамене, грабна една гризина и настървено отхапа парченце. Беше гладна и сега вече напълно убедена, че ще получи трите хиляди лири, които не й достигаха.