Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Ми да…
— Благодаря. Много благодаря. В такъв случай аз ще сключа сделка с теб: прекарваш няколко нощи с мен, посвещаваш ме в изкуството да ощастливявам девойките, а аз в замяна отварям пред теб вратите на всичките ателиета, заемам ти рокли и палта, шалове и боти, подсказвам ти идеи и ти давам рамо. С две думи, събираме се отново и ако се науча, оставаме заедно.
— Но тези неща не се учат! — отвърна с отчаяна въздишка Ортанс. — Човек се ражда с това умение, с това желание да опознае тялото на другия, с този апетит…
— И ти твърдиш, че аз не го притежавам.
— Искаш ли да разбереш какво мисля наистина? Предупреждавам те, ще ме намразиш.
— Не, предпочитам да не зная. Запази си мнението за себе си.
— Мисля, че е за предпочитане.
— Ще ми го разкриеш ли някой ден?
— Обещавам. В най-далечната възможна перспектива.
Той се стегна, изправи рамене, опита се да си даде вид, че изобщо не му пука, но се отказа и заяви:
— Окей, ще ти помогна, ще отворя заради теб резервите си, но нито дума никому… На ония от „Либърти“ не бива и през ум да им минава, че съм ти помогнал и че половината от дрехите им са изтипосани на снимки в „Хародс“.
Ортанс му се хвърли на врата, разцелува го сърдечно, погъделичка ухото му с едно „обичам те по моя си начин и понеже, така или иначе, не обичам никого, смятай се за щастливец“. Той се опита да я отблъсне, тя го прегърна, сложи глава на рамото му, накрая той се отпусна и я обви с ръка.
— Толкова ли съм кофти? — попита отново.
— Малко непохватен. Леко отегчителен… Сякаш се любиш с учебник по любовна техника в ръка, едно, докосвам дясната гърда, две, лявата, три, пощипвам лекичко, милвам и галя и след това…
— Мисля, че схванах. Но би ли могла да ми кажеш какво трябва да правя?
— Само теория, без практика?
Той кимна.
— Добре. Урок номер 1, изключително важен: клиторът.
Той силно се изчерви.
— Не. Не веднага. Не тук. Ще ми предадеш урока някоя вечер, след като добре си пийнем и двамата или след като сме се уморили от много работа. Ще бъде като междучасие, кратка почивка!
— Да знаеш, Ник, обожавам те!
Тя повтори поръчката за две чаши „Рюинар“ розе и въздъхна, боже мой! Ще се разоря! Карай! Една седмица няма да ям. Или ще ходя в „Теско“, на автоматите, там няма касиерки да ви дебнат. Ще си купя риба и ще маркирам картофи. Същото ще направя и за зеленчуците и плодовете, зърнените храни и яйцата, ще маркирам само картофи! Бим-бам-бум, ще променям цените!
Двамата съставиха план. Истински боен план, за да успеят да се впишат в срока и всичко да е готово навреме. Да намерят фотограф и манекени, които да приемат да работят безплатно. Да пренесат декори, дрехи, фотоси и кетъринг… Трябва да ги храниш всички тези хора, които ще работят за теб без пари, отбеляза Никълъс. Свиха още малко от второстепенните разходи, които можеха да избегнат, и Никълъс стигна до същата цифра, до която бе стигнала и Ортанс: шест хиляди лири. Значи бяха нужни още три хиляди.
— Както виждаш — прошепна отчаяно Ортанс, — имала съм право…
— И аз не мога да ти помогна, нямам богати родители, нито чичо милионер.
— Да поръчаме ли още по едно? И без това така съм се насадила, че…
Поръчаха за трети път по чаша „Рюинар“ розе.
— Ама и името на това шампанско много му подхожда45 — възмути се Ортанс.
— Абе ти нямаше ли някакъв богат чичо, който живее в Лондон? — попита Никълъс, преглеждайки за кой ли път разходите, които не подлежаха на никакво свиване. — Съпругът на леля ти, която хм… в гората…
Ортанс удари с две ръце по масата.
— Филип? Ама, разбира се! Колко съм тъпа! Съвсем го бях забравила!
— Какво чакаш, че още не си му се обадила?
Тя побърза да го стори още на следващия ден. Уговориха се да обядват в кафе-ресторант „Улзли“, на „Пикадили“ № 160.
Филип вече се бе настанил, когато тя бутна вратата на култовия ресторант, място, което не можеш да си позволиш да пропуснеш, ако си в Лондон. Той я чакаше и четеше вестник. Тя го огледа отдалече — красив мъж, наистина. Облечен с вкус. Тъмнозелено сако от туид на фини сини райенца, класическа риза „Лакост“ в бутилково зелено с дълъг ръкав и вдигната яка, кадифен панталон едър рипс в убито кафяво, красив часовник с класическа форма… Гордееше се, че му е племенница.
45
Рюин — разорявам; ар — изкуство (от фр.). — Б.пр.