Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Не подхвана веднага темата. Попита как е Александър, как върви училището, има ли приятели, с какво се занимава през свободното си време. Как се чувства братовчедът й? Как намира френското училище? Харесва ли преподавателите? Говори ли за майка си? Тъгува ли? Съдбата на Александър никак не я вълнуваше, но мислеше, че по този начин ще разчувства свако си и ще подготви почвата за молбата си. Родителите обожават да им говорят за децата им. Накокошинват се, сякаш са снесли най-прекрасното яйце на света. Ортанс добави угоднически колко много обичала братовчед си, въпреки че рядко го виждала, колко бил красив, интелигентен, различавал се от другите деца, бил по-зрял. Филип я слушаше мълчаливо. Тя се запита дали това е добър знак. Прегледаха менюто, поръчаха си специалитета на деня, печено пиле от Ландите с картофи, задушени с лук в масло по лионски. Филип попита дали иска чаша вино и какво може да направи за нея, защото му беше ясно, че не му се бе обадила, за да си говорят за Александър, знаеше, че тя изобщо не се интересува от братовчед си.
Ортанс реши да подмине намека за безразличието си, защото щеше да се отклони от целта. Обясни как бе избрана измежду хиляди кандидати, за да аранжира две витрини на „Хародс“, как й била дошла идеята и…
— … имам чувството, че няма да се справя. Всичко е толкова сложно и скъпо! Имам куп идеи, но постоянно съм притисната от липсата на финанси. Ужасното е, че парите усложняват всичко и нещата стават непоносимо тежки. Хрумва ти прекрасна идея, но като се направи бюджетът, ефирната идея започва да тежи един тон. Например, за да пренасям материалите, ми е нужна кола. Каква ти кола! По-правилно е да кажа камионетка… Трябва също да осигурявам прехраната на екипа. Ще помоля собственика на жилището ми, който притежава индийски ресторант, да ми приготви една бака пиле с къри на приемлива цена и в замяна ще го включа в присъщите разходи… но всичко изисква ужасно много работа, сложна организация.
— Колко не ти достигат? — попита Филип.
— Три хиляди лири — заяви, без да го увърта Ортанс. — Но четири ще ме оправят царски.
Той я изгледа усмихнато. Странна е, каза си, смела, дръзка, красива… Знае, че е красива, но това не й стига. За нея красотата е инструмент. Булдозер, който премахва житейските трудности. Фактът, че са красиви и че го знаят, погубва красивите жени, обезличава ги, прави ги безинтересни, дори глупави. Красотата им ги кара да се отпускат като в удобен шезлонг и да мързелуват. Ирис прекара по този начин целия си живот. Затова се погуби. Ортанс не се отпуска, не мързелува. Решителна, самоуверена. На лицето й може да се прочете тотална липса на съмнение. Същото онова безценно леко съмнение, което придава на красотата една едва доловима плаха нотка…
Ортанс чакаше. Чувстваше се неловко. Мразеше да моли за каквото и да е. Толкова е унизително да изпаднеш в подобно положение. Да зависиш от нечие благоволение. Гледа ме, сякаш ме е сложил на кантара! Ще ми чете конско като майка ми. Усилието, заслугата, издръжливостта, прекрасните душевни добродетели. Зная ги наизуст омайващите му тиради. Нищо чудно, че двамата толкова си пасват с майка ми. Докъде ли са стигнали? Дали продължават да се срещат, или се бичуват в памет на Ирис и проповядват въздържание? Подобен тъп сценарий им подхожда отлично. Играят в цветна широкоекранна версия на „Сид“46. Чест, съвест, дълг. Любовта на дъртите вони. Размазват чувства където им падне, лепкаво е, гадно е. Иде ми да взема да го оставя тук с пръст в уста и да се омета… Какво ме прихваща! Как го бе казал Салвадор Дали за елегантността? „Елегантната жена е тази, която ви презира и няма косми под мишниците.“ А аз съм застанала на колене и изпод мишниците ми висят цели две връзки праз. Ако не отвори уста след две секунди и половина, ставам и му заявявам, че е станала грешка, ужасна грешка, че съжалявам и никога повече, никога повече…
— Няма да ти дам тези пари, Ортанс.
— Аха…
— Няма да ти направя тази услуга. Ако кажа „да“, ще бъде прекалено лесно за теб. Човек трябва да е много принципен, за да устои на леснината.
Уморена, смазана, Ортанс слушаше и нямаше желание да му отговаря. Дрън-дрън, сега е негов ред да ми дрънка врели-некипели, да ме поучава. Така ми се пада! Знаех си, че идеята не е добра, защото друг я бе предложил. Винаги трябва да си вярваме, да не слушаме другите. Не само ми отказва, ами и ми чете морал.
— Спести ми баламосванията! — измърмори тя, без да го погледне.
— Освен това — продължи Филип, игнорирайки ядосаната си племенница — откровено мисля, че дребните подаръци под държат приятелството, а едрите го развалят… Ако ти дам парите, ще се чувстваш задължена да се отнасяш любезно с мен, да ми говориш за Александър, за когото изобщо не ти пука, дори ще искаш да го виждаш и всичко това ще е едно голямо недоразумение… А ако нищо не ми дължиш, няма да се чувстваш длъжна да се преструваш и ще си останеш страхотната малка чума, която толкова харесвам!
46
„Сид“ — произведение на френския драматург Пиер Корней (1606–1684). Сюжетът е трудният избор между това, да запазиш своята и семейната чест или да изгубиш истинската си любов. — Б.пр.