Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник

Не подхвана веднага темата. Попита как е Александър, как върви училището, има ли приятели, с какво се занимава през свободното си време. Как се чувства братовчедът й? Как намира френското училище? Харесва ли преподавателите? Говори ли за майка си? Тъгува ли? Съдбата на Александър никак не я вълнуваше, но мислеше, че по този начин ще разчувства свако си и ще подготви почвата за молбата си. Родителите обожават да им говорят за децата им. Накокошинват се, сякаш са снесли най-прекрасното яйце на света. Ортанс добави угоднически колко много обичала братовчед си, въпреки че рядко го виждала, колко бил красив, интелигентен, различавал се от другите деца, бил по-зрял. Филип я слушаше мълчаливо. Тя се запита дали това е добър знак. Прегледаха менюто, поръчаха си специалитета на деня, печено пиле от Ландите с картофи, задушени с лук в масло по лионски. Филип попита дали иска чаша вино и какво може да направи за нея, защото му беше ясно, че не му се бе обадила, за да си говорят за Александър, знаеше, че тя изобщо не се интересува от братовчед си.

Ортанс реши да подмине намека за безразличието си, защото щеше да се отклони от целта. Обясни как бе избрана измежду хиляди кандидати, за да аранжира две витрини на „Хародс“, как й била дошла идеята и…

— … имам чувството, че няма да се справя. Всичко е толкова сложно и скъпо! Имам куп идеи, но постоянно съм притисната от липсата на финанси. Ужасното е, че парите усложняват всичко и нещата стават непоносимо тежки. Хрумва ти прекрасна идея, но като се направи бюджетът, ефирната идея започва да тежи един тон. Например, за да пренасям материалите, ми е нужна кола. Каква ти кола! По-правилно е да кажа камионетка… Трябва също да осигурявам прехраната на екипа. Ще помоля собственика на жилището ми, който притежава индийски ресторант, да ми приготви една бака пиле с къри на приемлива цена и в замяна ще го включа в присъщите разходи… но всичко изисква ужасно много работа, сложна организация.