Заслепяващият нож

Когато Кип изигра „паника“, старецът беше присвил устни. Не знаеше за зелена колода, използваща стратегията, която прилагаше Кип. Петсекундните пясъчни часовници бяха сменени с четирисекундни.

Удоволствието да изиграеш „паника“ на студения старец, който навярно никога през целия си живот не се беше паникьосвал, беше приятно като забиване и извъртане на кама.

Андрос атакува и Кип дори не се опита да го спре. Отне почти половината му живот.

Кип изигра още една „паника“. Четирисекундните пясъчни часовници бяха сменени с трисекундни.

Беше напълно нечестна стратегия, разбира се. Поначало на слепеца отнемаше поне една секунда повече, отколкото на зрящ, за да разбере каква е изиграната карта, а три секунди не беше достатъчно време, за да измислиш каквато и да било добра тактика.

Андрос атакува отново и докара Кип почти на косъм от смъртта. Кип отвърна с няколко слаби атаки и едва остана жив: Между своето теглене, разчитането на картата си и разчитането на картата на Кип Андрос нямаше никакво време.

Кип го „обезоръжи“: изигра картите си колкото може по-бързо, за да лиши Андрос от колкото може повече време. След още пет завъртания и със сто изтощаващи посичания уби стареца.

Юмрукът на Андрос се стовари върху масата, помете пясъчните часовници и ги разби в стената.

— Дай ми колодата си! — Старецът едва сдържаше гнева си.

— Тя е на масата. Пред теб — отвърна Кип. Гласът му бе напрегнат. Някаква смътна част от съзнанието му се зачуди защо е толкова уплашен от един стар болнав мъж — но беше.

Андрос прехвърли колодата с удивителна бързина, предвид слепотата му.

— Сменил си колодите — рече той. — Гринуди?

— Милорд, не видях да го прави. Вината е моя.

— Знам, че е твоя! — изкрещя с хриплив глас старецът. Кип изведнъж си даде сметка, че Андрос Гайл е Червения. Беше използвал червен луксин два пъти по-дълго от живота на самия Кип. Тъмнината на стаята беше за да опази Андрос да не се превърне в цветен бяс… а той може би беше много, много близо до чертата.

— Вън, копеле! Вън!

Кип седеше неподвижно. Облиза устни.

— Казах, вън! — изрева Андрос.

Кип се присви плахо. Отвърна — много тихо и много вежливо:

— Трябва ми документът за Тея, милорд. И колодата ми. Моля.

Андрос изръмжа и запокити колодата на Кип в лицето му.

Обърна се побеснял и закрачи към спалнята си. Спря при отворената врата, но не се обърна, а само изджафка:

— Гринуди!

— Да, милорд — отвърна робът. След толкова години заедно дребният мъж можеше да отгатне точно какво иска Червения от най-леката промяна в гласа му.

Вратата се затръшна зад Андрос, а Кип засъбира пръснатите си карти. Гринуди извади листове и печата на Андрос Гайл и попита тихо:

— Майчино име?

— Каталина.

— Цялото име.