Заслепяващият нож

— И счупих носа на едно момче. И разбих малко притегляне, което правеше някой.

Светлоносеца? Нещо в душата на Кип заликува дори само от мисълта за това. Беше разсеян от разговора и едва не пропусна реда си. Игра бързо: постави на полето Дамиен Савос и обърна часовника на Андрос Гайл.

По дяволите! Това беше една от забранените карти. Кип беше смятал да ги задържи за след още няколко хода.

Андрос прокара пръсти по белезите. Поколеба се. Пръстите му отново пробягаха по белезите.

— Това е Дамиен Савос — каза той. — Тази карта е незаконна.

— Незаконно е да я притежаваш — отвърна бързо Кип. — Но съдиите на играта никога не са я обявявали за незаконна за игра. — Обърна пясъчния си часовник.

— Тънка разлика.

— Тънка разлика ли? Научих за черните карти само защото ти играеш с тях!

— Някои от черните карти бяха изтеглени, други бяха забранени… — Звънчето звънна в знак, че времето за хода на Андрос Гайл е изтекло.

Кип изигра нова карта и циментира пропуснатия ход на лукслорда.

По лицето на стареца пробяга гняв. Отпуснатата плът под челюстта му потрепери. Но Андрос Гайл не каза нищо. Игра.

След пет минути Кип спечели. Единият ход в повече и изненадата от това, че играе срещу карти, които не беше виждал от повече от десетилетие, разбиха играта на Андрос Гайл. Все пак като че ли беше играл защитно. Необичайно.

— Добър номер беше — каза Андрос, докато размесваха колодите си. — Не трябваше да го хабиш за момичето. Това е от онези номера, които действат само веднъж. Трябваше първо да видиш дали би могъл да ме биеш веднъж и след това да играеш онази колода за трошачката на връзки, ако можеш. Освен това трябваше да изчакаш, докато собственото ти бъдеще се окаже застрашено, а не да я харчиш за една робиня. Глупаво.

Кип се обърна към Гринуди.

— Малко вода, моля.

Пак забрави, че на роб не се казва „моля“. Винаги го забравяше това.

Но не водата беше идеята. Кип беше открил, че големите очила на Гринуди по някакъв начин му позволяват да вижда в тъмното. С тях Гринуди беше очите на Андрос. Веднага щом старият роб се обърна, за да вземе каната, Кип извади другата колода от джоба си, като говореше, за да прикрие шума:

— Има хиляда неща, на които би могъл да ме научиш, лукслорд Гайл. Ти си гениален и опитен. Но точно сега си ми враг и се опитваш да направиш ужасен живота на човек, който ми е скъп. Тъй че ще правя каквото аз преценя.

Лицето на лорд Гайл светна.

— Учиш се, нали? Невежа, наивник, но общо взето не си толкова глупав, колкото мислех. Знам, че може би няма да го повярваш, Кип, но всъщност ми харесваш. Как е ръката ти?

Отне му малко време, докато проумее, че Андрос няма предвид картите му, а наистина пита за ръката му.

— По-добре. — Пръстите на Кип все още отказваха да се изпънат докрай, но той работеше по въпроса.

Андрос Гайл изсумтя уклончиво и избра жълтата колода, която беше приготвил преди това за Кип. Отвори една кутия отстрани, извади няколко карти, взе други от колодата и размеси новите с тях. Човек имаше право да сменя или променя колодата си между туровете, за да се пригоди към стратегиите на противника.