Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Нямаш представа от какво значение е за мен, че се запознах с теб. Би било чудесно да имам един приятел, с когото отношенията ни да бъдат сериозни, а не изпълнени със сантиментални глупости. Ще имаш ли нещо против, ако ти пиша — искам да кажа, дали Адел би имала нещо против?
— Боже мой, не!
Усмивката му беше абсолютно непонятна за нея. Когато стигнаха до ложата, тя се сети за още нещо:
— Вярно ли е, че през великденската ваканция бейзболният отбор ще тренира в Хот Спрингс?
— Да. Ще ходиш ли там?
— Да. Лека нощ, мистър Ноултън.
Беше й съдено обаче да го види още веднъж. Това стана пред мъжката гардеробна, където тя чакаше заедно с тълпа от други бледи госпожици, издържали до края, и техните майки, чиито бръчки по време на вечерта се бяха утроили. Той обясняваше нещо на Адел и Джоузефин чу думите: „Вратата била заключена, а прозорецът отворен…“
Изведнъж тя осъзна, че след като я беше срещнал да влиза мокра и задъхана, той сигурно е отгатнал истината, а Адел неизбежно щеше да потвърди съмненията му. Пред нея отново се изправи призракът на нейния стар враг — грозното и завиждащо момиче. Тя стисна здраво устни и се обърна да си върви.
Но те я бяха забелязали и Адел й извика със своя весел и звънлив глас:
Ела да си кажем „лека нощ“. Беше толкова мило от твоя страна за чорапите. Дъдли, ето едно момиче, което няма да те изненада с разни глупави приумици. — Изведнъж тя се наведе напред и целуна Джоузефин по бузата. — Ще видиш, че съм права, Дъдли — догодина тя ще бъде най-уважаваното момиче в училище.
III
Както е обичайно за безкрайно дългите дни в началото на март, това, което се случи впоследствие, стана много бързо. Годишният бал на второкурсничките от училището на мис Бриртън се провеждаше през една вечер, изцяло ухаеща на пролет, и всички първокурснички лежаха будни в стаите си и слушаха изпълнените с въздишки мелодии откъм гимнастическия салон. В почивките, когато студентите от Ню Хейвън и Принстън се разхождаха наоколо, върху неясните им очертания откъм отворените тъмни прозорци прелитаха затворнически погледи.
Това обаче не се отнасяше за Джоузефин, независимо че и тя като всички останали лежеше будна. Подобни странични развлечения нямаха място в сериозните планове за бъдещето й, които тя кроеше с всеки изминал ден, макар че едва ли би имало някаква разлика, ако сега се намираше начело на тези, които подвикваха към мъжете долу, хвърляха им бележчици и влизаха в разговор с тях, тъй като изведнъж съдбата се бе обърнала срещу нея и й плетеше черна мрежа.
Дъдли Ноултън се намираше в гимнастическия салон, само на петдесет ярда от нея, но близостта до един мъж вече не я вълнуваше така, както преди година — или поне не по същия начин. Тя бе разбрала, че животът е сериозно нещо, и както лежеше в благоприличния мрак, в съзнанието й непрекъснато се въртеше едно изречение от някаква книга: „Той е мъж, достоен да бъде баща на децата ми.“ Какво бяха прелъстителните маниери и лекомислените комплименти на сто салонни досадници, сравнени с подобна реалност? Не можеше вечно да се целува с почти непознати момчета зад открехнати врати.
Под възглавницата й сега се намираха две писма, които бяха отговори на нейни. С прям и кръгъл почерк те разказваха за започването на тренировките по бейзбол, в тях имаше радост от начина, по който мисли Джоузефин, и авторът им очакваше с нетърпение да се срещнат през великденската ваканция. От всички писма, които бе получавала, от тези беше най-трудно да се изстиска поне една капчица любовно чувство — трудно беше дори да приеме написаното в края „твой“ наистина като „неин“, но Джоузефин ги знаеше наизуст. Бяха ценни, защото й бе отделил от времето си, за да ги напише; дори и самите им пощенски марки съдържаха красноречие, защото той използваше толкова малко.
Не я сдържаше в леглото — в салона музиката бе започнала отново:
От съседната стая се чу тих смях, след което отдолу се разнесе мъжки глас, последван от дълъг разговор с шушукане и кикот. Джоузефин разпозна смеха на Лилиан и гласовете на две други момичета. Представи си ги как са легнали на первазите по нощници и от отворените прозорци се подават само главите им.