Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
— Еба ти студа е тая вечер — поздрави ги весело той, докато пикаеше върху една скала, вдигайки пара.
Инструктор Ренсиал не знаеше и дума волариански, но повтори: „Еба ти студа“ с неестествена точност, преди да пристъпи към мъжа и да му пререже гърлото. Скриха го зад скалата и продължиха нататък. Стигнаха до самия край на лагера, без да ги спрат. Варитаите бяха разположени на интервали от двайсет стъпки — мълчаливи, почти неподвижни стражи, които също не ги спряха, така че двамата влязоха във вътрешността на лагера и стигнаха до голямата шатра в центъра му. Френтис със смайване откри, че пред шатрата стоят двама куритаи; предпазливостта на воларианския командир ставаше все по-дразнеща. Двамата се приближиха до един огън наблизо, клекнаха, протегнаха ръце към пламъците и се заслушаха в тихите откъслеци от разговори, долитащи от вътрешността на шатрата.
— … всеки ден забавяне ни печели още критики, татко — казваше някакъв глас, изпълнен с младежко нетърпение. — Можеш да се обзаложиш, че онези копелета в Нова Кетия вече трупат огромен капитал от лошия ни късмет.
— Нека — дойде по-спокойният отговор. Гласът беше стар, дрезгав и уморен. — Победата винаги кара критиките да замлъкнат.
— Нали чу разузнавачите вчера! Само през последната седмица са избягали над двеста роби. Ако не смажем скоро този бунт…
— Това не е бунт! — сопна се по-старият глас с внезапен гняв. — Това е нашествие на кръвожадни чужденци и няма да твърдиш нищо друго. В цялата история на империята не е имало робски бунт и нашето семейство няма да опетни името си, като споменава за такъв. Ясно ли е?
Настъпи пауза, преди да дойде нацупеният отговор:
— Да, татко.
По-старият мъж въздъхна и Френтис си го представи как се отпуска в някой стол.
— Дай картата. Не, не тази, другата…
Изчакаха, докато слънцето се скрие зад хоризонта и откъм южния периметър долети тревожна суматоха — Винтен следваше заповедите с обичайната си ефикасност. Френтис скри в дланта си един нож за мятане и погледна Ренсиал.
— Не убивай сина.
Втурнаха се към шатрата, като Френтис махаше трескаво с лявата си ръка и сочеше на юг.
— Командире, нападат ни!
Както се и очакваше, двамата куритаи пристъпиха напред да препречат пътя им, а откъм шатрата долетя ругатня и на входа ѝ се подаде широкоплещест мъж с прошарена коса и попита:
— Какви са тези дрънканици?
„Все пак не е чак толкова предпазлив“, реши Френтис, докато ножът излетя от ръката му и се стрелна между двамата куритаи, за да се забие в гърлото на командира. Той се отмести встрани с танцова стъпка, когато десният куритай скочи, и мечът му срещна с трясък двете остриета, после се завъртя и посече дълбоко ръката на елитния роб. Това почти не забави мъжа — здравата му ръка замахна към гърдите на Френтис и мечовете се сблъскаха сред рой искри, преди Френтис да хване късия меч на обратно, да приклекне и да мушне нагоре към главата на куритая. Върхът на острието го улучи под брадичката и се заби чак в мозъка му.
Инструктор Ренсиал пък довърши другия куритай — блокира един удар отгоре с меча си, а другата му ръка замахна с кинжала изотдолу и намери пролуката в бронята на противника между мишницата и гърдите. Инструкторът отстъпи назад, когато от шатрата изхвръкна друга фигура — висок младеж, който размахваше с две ръце къс меч и ревеше от гняв и мъка. Ударите му бяха диви и зле насочени. Ренсиал отстъпи встрани, за да избегне едно прекалено дълго мушкане, изби меча от ръцете на младежа и го повали с бърз удар с опакото на дланта си.
Младежът задрапа назад, ръцете му се вдигнаха да предпазят лицето му, а от окървавените му устни се откъсна почти несвързана молба за пощада. Френтис се приближи към него и младежът се дръпна още по-назад, ококорен от ужас.
— Позориш баща си с това държане — каза му Френтис със сурово неодобрение, после кимна на Ренсиал. — Инструкторе, мисля, че е време да си вървим.