Огнената кралица

Варитаите се приближиха с типичното си безразличие, макар че касапницата, извършена над кавалерията на свободните мечове, явно бе разтревожила офицерите им, ако се съдеше по това как изтеглиха конете си в задната част на колоната, заповядвайки на батальона да продължава напред. Варитаите се разгърнаха в атакуваща формация, съставена от четири последователни роти, всяка в четири гъсти редици; първата настъпваше със своя смущаващо безупречен ритъм, насочила копията си напред на височината на кръста.

Когато варитаите изминаха две трети от дължината на клисурата, стрелците се надигнаха иззад укритията си и се заловиха за работа. Макар и малко на брой, те вече бяха усъвършенствали уменията си и дъждът от стрели беше слаб, но смъртоносен. Всеки залп покосяваше по десетина-петнайсет варитаи, ала както винаги, войниците-роби сякаш почти не забелязваха това и продължаваха да крачат уверено напред, само лека вълна на несъгласуваност пробяга през редиците им.

Първия сноп горящ прещип полетя от стената на клисурата и падна точно пред първата редица, изпускайки облак бял дим. Бързо го последваха още и скоро вече изглеждаше, че от небето вали огнена градушка. Не след дълго димна пелена обгърна клисурата и варитаите изчезнаха в задушаващия пушек.

Френтис намести влажния парцал върху устата си, вдигна меча и се обърна към бойците наоколо.

— Бийте се добре и нека Покойните водят ръката ви!

Втурнаха се напред през дима и се врязаха в челната рота варитаи. Устремът им бе достатъчен да ги пренесе през всичките четири редици. Френтис и Иллиан кръжаха в танц и посичаха варитаи наляво и надясно. Скоро всичко потъна в хаос от звънтящ метал и крясъци на болка и ярост. Понякога се озоваваха сред гъмжило от врагове и блъскаха и мушкаха, препъвайки се в мъртвите, друг път всички противници изчезваха и те оставаха сами в свят от кълбящ се бял дим, докато какофонията на невидимата битка ехтеше от всички страни. Сегиз-тогиз Френтис зърваше как освободените варитаи смъкват поробените си братя на земята и ги млатят до безсъзнание. Но повечето картини бяха на клане — гарисаите влагаха в задачата цялото си умение и ярост, придобити във варикума. Френтис се разсея за момент от гледката как Ивелда и още двама гарисаи бяха вдигнати от другарите си и хвърлени над една редица варитаи. Те се преметнаха във въздуха като акробати на Летния панаир и се приземиха отзад, за да атакуват враговете в гръб.